България е колективна собственост на 500 семейства, които ни управляват. Българската политическа „пошлятина“ олигави и оклепа много високи символи, думи, термини, инициативи и идеи

България е колективна собственост на 500 семейства, които ни управляват. Българската политическа „пошлятина“ олигави и оклепа много високи символи, думи, термини, инициативи и идеи

В България „държавата“ се разбира като колективен феод, колективна собственост на българското чиновничество. Да се обявиш за реформатор не е нищо друго, освен поредната заявка за власт. Това каза за предаването „Деконструкция“ по „Хоризонт“ университетският преподавател по геополитика Валентин Вацев.
Думата „реформа“ е най-модерната и свръхупотрубявана заявка за власт. Някой отново се е оказало че има свободни балъдъзи, че някой трябва да уреди въпроса с братовото момче. Държавата е брашнен чувал, който се тупа непрекъснато и как така ще сме на власт, ако не уредим нашите хора. Това е скучно, тъпо, банално, печално!
Всъщност българската държава е колективна собственост на тези 500 семейства, които управляват. А семействата се множат. Появяват се нови и нови роднини. Има и нов персонал, нови шофьори, нови охранители, нови юрисконсулти… Цялото това съсловие трябва да бъде уреждане. Общото название на този процес на уреждане на „нашите хора“ се нарича „Реформа“. По времето на Иван Вазов е описано.
В България има думи, които вече са мъртви и говорят повече за тоз, който ги изговаря, твърди Вацев. Така например „димокрация“ е когато избием недемократите и сме на власт, а „риформата“ – да си разделим държавната собственост и благинките.
Такава двугърба, но умряла дума е и терминът „евроатлантизъм“, което значи, че нас ни обичат и в Брюксел и във Вашингтон, защото сме любимците на прогреса тук, на балканите. Това е безкрайно овехтелия лексикон на българската демократична революция.
Българската политическа „пошлятина“ олигави и оклепа много високи символи, думи, термини, инициативи и идеи, заяви Вацев, според когото и терминът „протест“ е „секвестиран“ от „властимеещата“ клика.
От политологическа гледна точка Вацев определи като интересно явление, че руският елит действително е проамерикански. В държавно-политическия елит също цари ужасен конфликт, но до българите не стига информация за него, коментира преподавателят:
Американската схема: „бием по тези 200 олигарси, за да свалят Путин“ не е празна работа. Но когато опреш до такива технологии, означава, че това е белег на отчаяние, че нищо друго вече нямаш. Оказа се, че най-новото в тази област е характерният политически вуду-изъм. Обявяваме Путин, че е „умрял“,“забременял“, „приел Исляма“, „избягал“, „скрил се“. Ненужното да се зачертае. Това са класически вуду-истки средства – създаваш кукла и я дупчиш. Това наистина е безпомощност. Аз не съм забравил как от Мултигруп, от отчаяние, че не могат да направят нищо на Иван Костов, го обявиха за болен от СПИН, та се наложи той да тича до върха на Витоша, канейки след себе си журналисти.
Боя се, че ако забравите българските реформатори, те ще изчезнат, обърна се Вацев към водещия. За да се промени нещо в българския политически живот е необходимо благодатно съчетание между масово осъзнаване и наличие на относително отговорна група хора, които действително желаят да променят нещо, изрази оптимизъм той:
Тази година вероятно ще има движение в това направление. Аз виждам няколко „кълнове“ и в дясно, и в ляво в България, но ще трябва да чакаме, може би до края на тази година. В Европа се ражда новата политическа култура. Тя е и условно лява, и условно дясна, но важното е, че е нова.