Благодаря ти, бабе, направи деня ми по-светъл!

Благодаря ти, бабе, направи деня ми по-светъл!

И пак е събота, и пак съм по пътищата на България. Минавайки с колата през едно село, спрях да си купя невероятни розови домати от една баба, която ги беше изнесла на една малка масичка.
– Колко продаваш доматите, бабе?
– По едно левче килото, чедо, вземи си, много са хубави, нито съм ги пръскала, нито са торени.
Взех три килограма и и подадох пет лева. Бабето ми върна 50 стотинки. Разбрах, че се обърка, но благодарих за хубавите домати и потеглих с колата. Само на около стотина метра от нея спрях пред магазинче, за минерална вода. Излизам от магазинчето и до колата ме чака бабата.
– Объркала съм се, чедо, взела съм ти повече пари, и ми подава 1.50 лв.
– Бабе, задръж паричките, разбрах, че се обърка, но тези хубави домати струват повече.
След десетина минути уговорки, все пак тя се съгласи да запази този прословут лев и половина. Разделихме се с прегръдка и благослов от нейна страна…
Та сега, седя и си мисля, колко добри и честни хора живеят в тази територия, наречена България, и как старите хорица с нищожните си пенсийки преживяват, но са горди и хора с достойнство. Не искат чуждото, държат на своето.
Благодаря ти, бабе, направи деня ми по-светъл!Мая Георгиева