СЛОВЕСНИТЕ ФОЙЕРВЕРКИ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

СЛОВЕСНИТЕ ФОЙЕРВЕРКИ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

Не ме напуска мисълта, че литературният критик, дипломатът и политикът Александър Йорданов днес избухна с юношески ентусиазъм по повод присъствието на американски танкове на наша територия.
Знаете ли защо? Защото тоя индивид преди 26 години беше сред флагманите на излъганата ни промяна. Издаваше вестник, беше шеф на някаква реставрирана партия. Беше шеф на парламента. Беше какъв ли не и къде ли не. Получи немалко облаги и привилегии, благодарение на прехода и подмяната. Биеше се в гърдите, че е десен политик и доброжелател от консервативното дясно крило. А днес се укрива в партията на комуниста Борисов.
Аз имам периферно участие в тия процеси и никога не съм си представял, че мога да се възползвам кариерно от илюзиите на хората. И днес, когато прочетох, че тоя тип би се радвал на повече чужди танкове, занемях. Едва сега, в края на деня, отново се замислих над безумието и същината на неграмотното предателство. Или грамотното предателство? Това е още по-страшно и трагично.
Просто си мисля, че нещата от живота ми наистина са отчайващо безнадеждни. Заради такива типове и знамената, които са развявали.
Не съм аз съдникът, който ще заклейми и осъди тоя нещастник. Надявам се времето и историята да го направят. Някой ден. Един ден.
Вероятно, справедливостта е нещо, което няма как да доживееш. Ще ми се да мисля, че има нещо подобно на справедливостта, независимо от непредсказуемостта на нейното проявление.
Няма да се изненадам, ако Йорданов и съмишлениците му изразят съжаление, че не съществуваме все още в границите на Османската империя. Между другото, ако това би било така, тия типове щяха да висят на бесилките. Много отдавна биха ги избесили. Техните господари, разбира се.
Никой не обича предателите.
Стремежът да имаш поробители на всяка цена и да имаш управници-васали, е отвратително състояние.
Хубаво е, че навън вали топъл дъжд и тоя дъжд не пречи на светулките миролюбиво да дежурят в мрака.Любо КОЛЬОВСКИ