След срещата в Кюстендил премахват 2026 г. от Плана като срок за спиране на ТЕЦ „Бобов дол“
След срещата в Кюстендил премахват 2026 г. от Плана като срок за спиране на ТЕЦ „Бобов дол“
„Много важно е страната ни да запази работещи въглищните си централи до 2038 година. Те са гарант за енергийната сигурност и стабилност на България. Изпълняват множество функции в регулирането и балансирането на електроенергийната ни система.“ Тази позиция изразиха енергетиците и неправителствени организации по време на представянето на актуализирания Териториален план за област Кюстендил. В рамките на дискусията зам.- министърът на енергетиката Красимир Ненов също открои ТЕЦ „Бобов дол“ като важна мощност, която гарантира стабилността на електроенергийната система на страната. Близостта на централата до София също е от ключово значение за стабилната работа на системата.
Събитието се проведе на 23 август 2023 г. в залата на килийното училище „Св. Св. Кирил и Методий“, ул. Иларион Ловчански, Кюстендил. Участие взеха зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева, заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова и Красимир Ненов, зам.-областният управител на Кюстендил Кристиян Иванчов, кметовете на Кюстендил Петър Паунов, Дупница Методи Чимев, зам.- кметът на Бобов дол Детелина Борисова, председателят на Общинския съвет в Дупница Костадин Костадинов, народният представител от ГЕРБ-СДС Радослава Чеканска, изпълнителният директор на ТЕЦ „Бобов дол“ Любомир Спасов, представители на синдикатите, общински съветници, граждани.
ТЕЦ „Бобов дол“ вече е инвестирал
сума, равна на парите от Европа за региона
„Само направените до момента инвестиции от ТЕЦ „Бобов дол“ са равни на тези 200 милиона от Европа, обещани за област Кюстендил по Плана за справедлив преход“, заяви инж. Любомир Спасов, изпълнителен директор на централата в Бобов дол по време на дискусията. „А ние няма да спрем до тук. Планираме да купим когенератори с обща мощност 200 MW за над 300 млн. Оставете ни да работим, ние сами ще изкараме парите, които обещават за страната по Плана. В кризата с войната и липсата на газ сме изкарали над 3 млрд. Тази ситуация ясно показа, че въглищата имат бъдеще“, обяви инж. Любомир Спасов.
Стана ясно, че годината 2026, посочена в плана за закриване на въглищната централа, не е обвързваща и ще бъде премахната.
„Посочването на 2026 г. за спиране на работата ни поставя пред много сериозни затруднения. Как да поискаме финансиране, щом като черно на бяло в плана пише за затваряне през 2026 г.? Около 20 млн. инвестираме в газопреносна мрежа, 140 млн. във фотоволтаичния парк, около 40 млн. за закупуване на газови генератори – това са собствени средства. Само това надвишава обещаната от Европа сума. И това са пари, които вече сме вложили в областта. Лично подписах договора с „Дженерал електрик“ за доставката на два пъти по две газови турбини с една когенерационна парна турбина с обща мощност около 200 MW. Това ще струва над 300 млн., за което нямаме собствено финансиране. Разговорите за финансиране обаче замират веднага при тази информация за спиране на работа през 2026 г. Плашите и специалистите, с които разполагаме. Те започват да търсят друга работа. Махнете тази година 2026 г. В Европа са заложили 2050 г., у нас парламентът прие 2038 г., а в нашия план пише 2026 г. ТЕЦ-ът да спре. Централата докарва 20% от брутния вътрешен продукт на област Кюстендил. Нека работим да осъществим набелязаните инвестиции, може и преди 2038 г. да се случи декарбонизацията и пълната замяна на въглищата“, категоричен беше инж. Спасов.
Инж. Любомир Спасов, изпълнителен директор на ТЕЦ Бобов дол, по време на дискусията
По време на представянето на Плана граждани, общественици, кметове и общински съветници от региона остро критикува предложения план. „Нищо справедливо няма в Плана за справедлив преход. Близо 1 млрд. отиват за Стара Загора, а за област Кюстендил, където има с години наслагвани несправедливости, само около 200 млн.“, отбеляза кметът Петър Паунов. Иначе той подчерта, че е съгласен с дадения хоризонт за развитие на областта, насочен към сферите на туризъм и здравеопазване.
Мнението на участниците беше споделено и от зам.-министрите, които присъстваха, а дискусията беше определена от тях като ползотворна и много необходима.