Преходът и Алексей Петров си приличат. Ето защо:
Преходът и Алексей Петров си приличат. Ето защо:
Коментар на Георги Лозанов:
Повтарящата се оценка за Алексей Петров след убийството му е, че е типична фигура, „символ“ на българския преход. Онова, по което преходът и Петров си приличат и което ги превръща в огледален образ между общество и личност, е хибридността – и преходът, и Петров са хибриди, те са мелез, кръстоска.
Доколкото вече не сме в комунизма, но още не сме и напълно в демокрацията, а някъде помежду им, чертите им се смесват в историята на прехода и биографията на Петров. Можем да проследим хибридноста им по точки:
Хибридност на институционалната и на задкулисна власт
Става дума за хибридността на политическата власт и на т.нар. дълбока държава. Взаимодействието им се осъществява чрез корупционни практики, които осигуряват континуитета на двете власти в полза на задкулисната.
Алексей Петров не е лишен от политически амбиции и дори се пробва като кандидат за президент на републиката. През годините той придобива институционалната видимост в НСТС, НОИ и ДАНС. Същевременно през целия преход е подозиран, че разполага с мощна нерегламентирана власт, която му спестява осъдителни присъди, неутрализира противници и конкуренти, формира лобита. Последният случай е блокирането в Народно събрание на промените в Кодекса за застраховането.
Хибридност на пазарна икономика и непазарни намеси в нея
Това се случва с мълчаливото участие или безучастие на държавата.
Алексей Петров има през годините легален бизнес в различни сфери, но генеалогията на търговските му дружества, най-популярното от които е застрахователната компания „Лев инс“, бързо отвежда към времето на силово натрупване на първоначалните капитали с присъщите му методи. Свидетел твърди, че Петров му е поръчал убийство, а друг, че лично го е заплашил да го убие с лопата.
Хибридът „мутра“ (с или без „бяла якичка“)
Тази хибридност е следствие от смесването на бизнес и криминалитет. Мутрите приоритетно се свързват със силовите групировки на охранителите и застрахователите, но са готови да криминализират всеки бизнес, със специално предпочитание към „чистите“ му криминални формати – дрога, проституция, пране на пари, източване на ДДС, каналджийство.
Бившите барети, какъвто е Петров, през 90-те се обединяват в схватка с вече съществуващи групировки на мутрите (тогава още наричани борци), по-късно по делото „Октопод“ той е обвинен, че участва едва ли не във всички криминални бизнеси. Въпреки че е оправдан, трите покушения срещу него не оставят съмнение, че е един от босовете на ъндърграунда.
Хибридност между бизнес, политика и спорт
Смесването на трите е друга форма на хибридност, типична за прехода. Още в началото му спортните школи се използват като „развъдници“ на мускулести екземпляри, свикнали на подчинение, на които се дава летящ старт в новите условия. Предпоставеният им успех натоварва с престиж качества като физическа сила, спортна злоба, мачизъм, чалгаджийска разпуснатост пред възпитание, компетентност или морал.
Петров става каратист №1 и председател на федерацията по карате, откъдето тръгва противоборството му и паралелите с Бойко Борисов.
Хибридност на медии и сенчести капитали
Вкарването на такива капитали в медиите превръща по-податливите от тях в средство за налагане на частни интереси, включително и престъпни, за градене на фалшиви имиджи и пропаганден натиск върху общество.
Петров упорито се свързва със създаването и поддържането на вестник „Галерия“, който е активен участник в компроматни войни. Името му, вероятно като проява на черен хумор, е заимствано от разработката на службите „Галерия“ за следене и подсушване на журналисти и политици, за която се твърди, че е организирана от Петров като служител на ДАНС.
Хибридност на бившите тайни служби и настоящите публични йерархии
Значителна част от някогашната агентура се реорганизира в ложа за взаимопомощ, подобна на масонските, и след като акушира раждането на мутрите, внедрява на ключови места свои хора в държавния сектор и особено в бизнеса. Не ѝ се получи само с третия сектор – гражданския, което я озлоби срещу представителите му и започна да ги громи като „грантаджии“, „соросоиди“, „предатели“… ДС-тата не само избегнаха лустрацията, но се самогероизираха като защитници на национална ни сигурност. Най-самоотвержените от тях дори тръгнаха да я преподават по университетите.
Възходът на лейтенант Петров, както повечето на босове от ъндърграунда на прехода, тръгва от комунистическата милиция и от ДС, които му дават висока оценка в характеристиките си. А доц. д-р Петров, разбира се, е поканен за преподавател по национална сигурност в не едно учебно заведение.
Хибридност между бившите и настоящите служби
Настоящите тайни служби сякаш си останаха съветски. Това напоследък най-добре личи по бездействието им спрямо разпространението на руската пропаганда у нас, независимо от очевидната ѝ цел да промени в полза на постсъветския режим в Кремъл конституционно избраната геополитическа ориентация на страната.
Петров е на „ти“ с новите тайни служби. Той влиза и излиза от тях според капризите на ситуацията, но независимо дали е вътре или вън, умело използва влиянието и връзките, които си е създал, за собствените си цели.
Хибридност на евроатлантичска интеграция и дезинтеграция
След всички зле прикрити реверанси към Кремъл в енергетиката, за дезинтеграция вече без задръжки работят парламентарно представени партии в синхрон с президентската институция. Ако преди рискът беше да сме „троянският кон“ за партньорските ни организации, сега е да ги напуснем по давлението на руските проксита.
Тук, за разлика от повечето ДС-та, Петров не свири на струната на соцносталгията и не мечтае България да се върне в съветските времена. В това отношение напомня „добрите“ мафиоти от вулгарните романи на Христо Калчев, които можеха да крадат и убиват, но бяха патриоти и се бореха срещу руската мафия. Естествено, на става дума за друго, а само за още един вид хибридност – на фикция и реалност.
Преходът не е свършил, хибридността продължава
За да съществуват всички тези взаимно свързани форми на хибридност, е необходима една рамкова – на подчинените на закона, които са основната част от населението, и недосегаемите от него, извоювали си статут на елит. И даже не намират за нужно да го крият, а го демонстрират – от благосъстоянието си, до изказвания от типа „Аз разпределям порциите“ или „Аз съм инструмент в ръцете на Господ“. Основен белег на психологията на хибридността е цинизмът.
Убийството на Алексей Петров е доказателство с днешна дата, че преходът не е свършил, защото е още едно от дългата поредица знакови убийства на прехода, която включва Андрей Луканов, Фатик, братя Илиеви, Илия Павлов, Емил Кюлев и много други добре охранявани босове. Преходът ще свърши, когато тази черна поредица се прекъсне и възмездието за фигури като Петров не идва от себеподобните им, а от съда.
Преходът у нас се оказа несравнимо по-дълъг, отколкото в други държави от бившия комунистически лагер. Тези, които въртят мантрата, че той отдавна е свършил, всъщност съдействат негласно да продължава, за да не спира ловът им на риба в мътна вода.