Питър Стормаре: Вярвам в извънземни и съжалявам хората, които не вярват
Питър Стормаре: Вярвам в извънземни и съжалявам хората, които не вярват
Преди повече от шест десетилетия Питър Стормаре има предчувствие. То се заражда много преди да пусне тялото на Стив Бушеми в дървосекачка във филма „Фарго“; много преди да помогне на Брус Уилис да взриви астероид и да спаси планетата в „Армагедон“; много преди да бъде актьор, изиграл някои от най-характерните и запомнящи се образи в киното.
Получава това предчувствие, когато е все още малко дете, живеещо в Швеция, което се скита по улиците на родния си град, хванал Библията в ръка и поздравяващ съседите си с благословия.
„Когато бях на пет години, обявих на родителите ми, че ще живея в Калифорния, близо до Дисниленд. Казах: „Мисля, че ще работя във филми“, разказва Питър. И независимо дали това е било предчувствие или просто детска мечта, силното чувство вътре в него, го изпълва с увереността, че няма да живее завинаги в родината си.
„Знаех, че ще замина за Америка. За мен нямаше значение дали ще работя в театъра, или в киното, просто знаех, че трябва да си тръгна, защото имах странно и същевременно силно усещане в тялото. Както мнозина са го описвали, едно чувство, което е много дълбоко в нас. Като вътрешен глас, който ти прошепва: „Един ден ще си тръгнеш. Просто изчакай подходящия момент, за да те уведомя, когато му дойде времето“, разказва актьорът.
Питър Стормаре на премиерата на „American Gods“
Така, през 1990 г. Стормаре каца на летището в Ню Йорк, където се установява през следващите седем години, след което се мести в мечтаната Калифорния, където живее и до днес. Имайки предвид неговото дяволито, палаво лице – остра брада, сънливи очи, типичен римски нос, заради които многократно е бил ангажиран да се превъплъщава основно в образите на злодеи, в живота актьорът е мил и любезен, което първоначално изненадва събеседниците му, свикнали с екранните му роли.
Стормаре е олицетворение на актьорите, след които се чуват коментари от типа: „хей, това е онзи човек!“ Сигурно сте го гледали в десетки филми, харесали сте работата му, но мнозина вероятно не знаят името му. Ще го разпознаят като нихилистичната порно звезда в „The Big Lebowski“ (1998). Или като антихриста в „Константин“ (2005). Или като работник във фабрика, на когото Бьорк пее на влаковите релси в „Dancer in the Dark“ (2000). Но всъщност не познавате актьор като Питър Стормаре. Извън екрана той можеше да бъде абсолютно всичко.
Споделя, че във всеки проект, в който влиза, влага една и съща страст. Въпреки това признава, че предпочита да снима по-нискобюджетни ленти. „Понякога се оказват малки хитове, а понякога просто изчезват. Но е хубаво да си далеч от голямата машина на Холивуд, където има около 300 души около теб и всичко е изчислено до минута. Това е като да създадеш собствена малка група или да си в банда, която никога преди не е имала хит. По-забавно е“, обяснява звездата от „Фарго“.
Питър Стормаре си партнира с Никълъс Кейдж в лентата „8 мм“
Споделя, че независимите филми са го спасили от т.нар. „типово участие“. Актьорът се хвали, че е успял в Холивуд, само защото е пристигнал там във време, в което продукциите отново са започнали да използват европейски злодеи в сюжетите си. Ето защо през годините той е играл толкова много руски и германски убийци, като винаги се забърква с героите на Брус Уилис, Никълъс Кейдж и Джон Траволта. „Ако си европеец в Холивуд, или играеш луди учени, или някакъв глупак“, шегува се Питър. „Началото беше трудно, защото съм европеец. Не искаха да ме избират за американец, защото се страхуваха, че публиката няма да повярва. В по-малките филми или по телевизията обаче не им пукаше толкова“, спомня си актьорът.
A post shared by PeterStormare (@therealstormare)
Докато малкият Питър бил убеден, че един ден ще работи като актьор, вече като голям му било нужно известно време, за да постигне целта си. След като се мести в Стокхолм от малкото градче Арбро в началото на двайсетте си години, започва работа в отдела по реквизит на Кралския драматичен театър и в местната телевизия. ТВ дебютът му е в сериал, благодарение на който актьорът добива самочувствието, че го бива в тази професия. Затова решава да отиде на обучение, където да изучи тънкостите на актьорството и скоро се превръща в един от най-аплодираните и любими звездна театралната сцена.
A post shared by Peter stormare (@stormare_fanpage)
Включва се в продукции като „Хамлет“, благодарение на които обикаля по целия свят. С трупата стигат до Ню Йорк, където получава епизодична роля в „Пробуждане“, който е първият му англоезичен филм. Играта му във „Фарго“, на братята Коен, пък го превръща в звезда и предложенията започват да валят едно след друго. Въпреки огромния брой ленти, в които се снима, признава, че не ги гледа.
„Виждал съм само откъси. Това е по същия начин, когато не искаш да се чуваш на запис или да се виждаш на снимка. Защото тогава сме склонни да виждаме всички негативни неща във външния си вид. Когато се гледам във филм, виждам само гигантски клюн и гигантска челюст. И знаете ли, забелязал съм, че ходя някак глупаво. Просто виждаш грозните неща за себе си“, обяснява актьорът от „Армагедон“.
A post shared by Peter stormare (@stormare_fanpage)
Независимо дали ги е гледал или не обаче, тези филми са определили живота му, който е на светлинни години от свещеничеството, от което също бил изкушен като дете. Питър не знае защо е бил привлечен от религията, точно както не знае и защо е бил толкова сигурен, че ще се озове в Америка. Но често получава тези странни вълнения – необясними инстинкти или гласове, които го насочват към определени места. Споделя, че майка му също ги е имала.
„Тя беше много духовна и имаше способности на медиум. Това е наследено от баща й и след това се е предало на мен. Надявам се, че една от двете ми дъщери също ще има тази дарба. Може да е изтощително, но през повечето време е много възнаграждаващо“, казва той.
Питър на премирата на филма „Хензел и Гретел“
А духовен човек ли е? „Имам собствен параклис в тялото си. Както каза Исус Христос, не е нужно да ходите на църква, вие сте свой собствен храм“, обяснява Питър.
Той е категоричен, че не е задължително човек да вярва в Бог. „Но там има нещо, голяма сила, която е създала всичко това. Питат ме дали вярвам в извънземни и НЛО и аз отговарям, да, защото е по-забавно да вярваш, отколкото просто да бъдеш скептик за всичко. Съжалявам хората, които не вярват в нищо или вярват, че умираш и всичко става черно. Е, можеш да повярваш, но аз предпочитам да мисля, че един ден ще седна с Джон Ленън и Джими Хендрикс и ще изпием по едно добро уиски, ще си говорим и ще свирим заедно на китара“, споделя още шведът. Заради вярата си, споделя, че е подготвен и за собствената си смърт. Или поради факта, че е изиграл практически всеки фатален сценарий, който може да си представи.
A post shared by PeterStormare (@therealstormare)
А дали детската му мечта да посети Дисниленд се е сбъднала? „Абсолютно! След като се преместих в Лос Анджелис, поканих майка ми и баща ми, като им платих да летят в първа класа“, обяснява Стормаре. Резервирал им стая в хотел в Бевърли Хилс, която била любима на Мерлин Монро, идолът на майка му. След като цялото семейство се събрало, заедно посетили Дисниленд, като актьорът се уверил, че родителите му имат ВИП билети, за да могат да заобиколят всички опашки.
„Това е единственият път, когато съм виждал баща си да плаче“, казва Стормаре. „Той седеше на пейка точно пред Космическата планина, със сълзи на очи, и каза: „Как, по дяволите, си могъл да знаеш за това, когато си бил на пет години?“. Тогава му отговорих, „Наистина не знам … Просто знаех.“ Така, че успях да направя това и да им докажа, че съм бил прав през цялото време. Трябваше да ме слушат повече“, казва актьорът.