Наричат го „последното арменско село в Турция“
Наричат го „последното арменско село в Турция“
„Вакъфлъ е всичко, което имаме. Това е единственото арменско село в Турция. То е нашият дом. Къса ми се сърцето, когато го гледам в това състояние“, казва пред агенция Ройтерс 67-годишният Масис, пенсиониран бижутер, който на старини се е завърнал от Истанбул в родното си село.
Вакъфлъ пострада много сериозно от опустошителното земетресение. Повечето къщи в селото са сериозно увредени, а цялото население на практика е без ток.
„Не смеят да кажат, че са арменци“
Германският вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) цитира на свой ред Мисак Хергел, според когото допреди земетресението селото е привличало много туристи от страни като Германия, Франция, САЩ и Швеция. Хергел също е пенсионер – турчин от арменски произход, заселил се във Вакъфлъ. Пред ФАЦ членът на местното църковно настоятелство казва, че етикетът „последното арменско село в Турция“ е измислен от медиите. Това клише изобщо не отговаря на истината, защото в Турция има много други арменски села – просто техните обитатели не смеят да кажат, че са арменци, твърди Хергел. Според него проправителствените турски медии също поддържат версията за „единственото арменско село в Турция“ заради геноцида срещу арменското население от 1915, който Анкара отрича и до днес.
„Селото се прослави по цял свят през 1997, когато там построиха черквата „Света Богородица“. Този градеж беше истинска сензация, понеже по онова време в Турция изключително трудно издаваха разрешения за строеж на църкви. Вакъфлъ се превърна в магнит за арменската диаспора и в символ на отношението на Турция към историята на геноцида. Туризмът разцъфна, селото преживя своя културен ренесанс“, пише Фредерике Бьоге в репортажа си във ФАЦ. Авторката припомня за въстанието на пет арменски села срещу избиването на арменци от страна на османските власти – едно от тези села тогава е тъкмо Вакъфлъ.
Допреди земетресението на важните християнски празници към селото се стичали стотици хора, но днес вече не е така. Репортерката описва прекършената черковна камбанария и задръстената от дюшеци и покъщнина вътрешност на черквата – след разрушенията хората са струпали тук вещи.
„Хергел се надява, че в рамките на година черквата ще бъде възстановена и наново осветена. Но в провинцията всичко става твърде бавно. Много е трудно да се добереш до строителни материали, до разрешения за строеж и работна ръка“, пише ФАЦ. От публикацията научаваме още, че след земетресението селото получило помощ доста по-бързо от други селища в региона: 50-хилядната арменска общност в Истанбул бързо се мобилизирала да помага.
„Тук поддържат старите арменски традиции, сред които доскоро беше винопроизводството и варенето на плодови ракии. Тези напитки се продаваха на туристите. Но президентът Ердоган непрекъснато и все повече затягаше правилата за производството на алкохол, за да трупа точки пред своята ислямско-консервативна клиентела. След няколко полицейски хайки в селото, продукцията на напитки временно беше прекратена. А да се набави официален лиценз за производство е трудна работа, която отнема много време“, пише репортерката на ФАЦ.
Meryem Ana yortusu Musa Dağ Ermenileri için farklı bir anlam taşır. 1915’teki direniş esnasında dahi bu bayram coşkuyla kutlanmıştır. Günümüzde Ermeniler Vakıflı’da buluşur, 1915’te terketmek zorunda kaldıkları Musa Dağ’daki sekiz köyü temsilen sekiz kazanda hrisiler kaynatılır. pic.twitter.com/Zy4PAeykpR
Пред агенция Ройтерс 26-годишен мъж от селото също споделя, че учил винопроизводство в Северна Турция и смятал да прекара живота си във Вакъфлъ, но сега вече нямал никаква идея кога хората отново ще могат да си стъпят на краката.
Вакъфлъ и отношението на властта
ФАЦ припомня, че Вакъфлъ беше медийна тема още в началото на сегашното столетие, когато Турция активно се стремеше към членство в ЕС. „Тогава във фокуса на вниманието беше именно отношението на Турция към историята на геноцида. Тогавашната власт усърдно насърчаваше развитието на Вакъфлъ, за да се представи в положителна светлина. Когато през 2011 година Франция обяви за престъпление отричането на този геноцид, а пет години по-късно германският Бундестаг също прие резолюция по въпроса, в селото запристигаха журналисти от проправителствените турски медии. Те се опитваха да изкопчат от местните хора клетва за вярност към Турция“, припомня германският всекидневник.
А агенция Ройтерс добавя още факти по същата тема: „Жителите на селото говорят помежду си на местния арменски диалект, който е изпъстрен с арабски и турски думи. Турция е преобладаващо мюсюлманска страна, но в нея живеят и няколко много стари християнски общности – топящи се остатъци от едно многочислено население, живяло в една мюсюлмански ръководена, но иначе мултиетническа държава. В Османската империя, предшественичка на днешна Турция.“
Статията е публикувана в „Дойче веле“