Кои са и защо са убити? Тези 22 жени не бива да се забравят.
Кои са и защо са убити? Тези 22 жени не бива да се забравят.
Коя е тази жена? Първо я изнасилили, после я удушили, след това я залели с бензин и я подпалили. През юни 1997 година един мотоциклетист случайно се натъква на останките ѝ в горичка близо до германския град Хаген. Коя е другата жена, чиито останки бяха открити през октомври 2001 година в блатиста местност близо до Кьолн? И коя е третата, чийто труп беше изваден от яхтеното пристанище в Бремен през 2002 година?
Три жени, станали жертва на насилствена смърт, за чиято самоличност и до днес не се знае нищо. Германската полиция не желае да преглътне този факт и създаде специалната инициатива „Идентифицирай ме!“, в която участват и полицейските служби от съседните Нидерландия и Белгия, а също и Интерпол. Сега по цял свят се търсят сведения за идентичността на общо 22 неразпознати жени, станали жертва на фатално насилие през последните десетилетия в трите съседни държави.
От Интерпол отговарят казват пред ДВ, че за пръв път публично оповестяват информация, която обикновено се споделя само с националните полицейски служби. Тази инициатива, която цели да привлече вниманието на хората и по този начин да се събере информация за жертвите, върви и по още един много важен канал: прочутото телевизионно предаване за неразкрити престъпления, което се излъчва в Германия вече от 56 години.
Идентификацията – ключ за намирането на престъпника
„От началото на кампанията досега бяха подадени над 500 сигнала, някои от които съдържат ценна информация. Всички тези нерешени загадки могат да се окажат престъпления с трансграничен характер, например ако убитата жена произхожда от друга държава или ако имаме работа с трафик на жени“, обясняват от Интерпол.
Местните полицейски служби също получават все повече информации, разказва пред ДВ Аня Алендорф от германската полиция. Следователите знаят, че в така наречените „студени случаи“ с години закъснение могат да се появят нови факти. Така стана съвсем наскоро в германския град Швайнфурт, където заподозрян беше арестуван цели 45 години след убийството на 18-годишна млада жена.
В инициативата „Идентифицирай ме!“ става дума първо за установяването на самоличността на жертвите. „Идентификацията е фундаментът на всички останали разследвания. Чак след нея могат да се търсят мотив и извършител. Първо трябва да се знае коя е жената, откъде произхожда, къде се намирала във вероятното време на убийството, в каква среда се е движела, къде е работела и т.н.“, казва Аня Алендорф.
Знае се, че повечето престъпления срещу жени се извършват в тяхното непосредствено обкръжение. Само в Германия всекидневно се извършва по един опит за убийство на жена, при това се броят само официално регистрираните, съобщава полицията. Почти всеки трети ден жена загива в резултат от посегателство от партньор или бивш партньор. В други европейски държави числата са дори доста по-високи, но единна европейска статистика няма.
Новите технологии могат да помогнат много
Ако се върнем към 22-та неидентифицирани женски трупа: германската полиция смята, че това са жени от Източна Европа, Азия или Африка, които са прекарали по-голямата част от живота си не в страната, където са ги убили. Явно никой не ги издирва и Аня Алендорф смята това за ясен знак, че не са имали особено много контакти в Германия, Нидерландия или Белгия. Тя добавя, че за следователите е важно да идентифицират жертвите не само, за да търсят извършителите, но и за да уведомят близките на загиналите жени.
„Студените случаи“ все по-често намират решение главно благодарение на технологичното развитие. Алендорф разказва, че германската полиция вече успешно реконструира лицата на жертвите само по черепните останки. Така пред обществеността вече може да бъде показано лице, което навярно някой ще разпознае. Важен инструмент е и ДНК-анализът.
„От края на 1980-те години вече можем да извличаме ДНК-проби от тъкани, зъби и кости. През 1992 година създадохме база данни, в която се съхраняват ДНК-проби както от изчезнали лица, така и от неидентифицирани жертви“, разказва полицейската служителка. Тези ДНК-профили са изпратени и в международната база данни на Интерпол в Лион.
В очакване на решаваща информация
В САЩ наскоро много шум вдигна идентифицирането на една убита жена – над половин век след престъплението. Трупът беше открит още през 1969 година във Флорида: жената била удушена, увита в найлон и намерена в голям черен куфар. След като следователите отново подхващат убийството, ДНК-анализът на един косъм показва, че убитата е Силвия Джун Атъртън, по онова време на 42 години. Пак чрез ДНК-анализ били открити дори живи роднини на жертвата.
Такива новини окуражават Аня Алендорф и другите участници в инициативата „Идентифицирай ме!“. „Привлякохме максимално широко обществено внимание. Може би дори след толкова години е възможно да се обади някой свидетел или съучастник, може също така да получим решаваща информация от анонимен източник. Ако това стане, работата ни няма да е била напразна“, казва полицайката.
Автор: Оливер Пипер