КАРИЕРНИ ТЕХНОЛОГИИ
КАРИЕРНИ ТЕХНОЛОГИИ
Продължавам да си дълбая аз по темата „МВР и Бъчварова“. Възходът на социоложката започна още по времето, когато Борисов я направи изненадващо началник на кабинета си в правителството „Борисов 1“.
Социолог началник на политически кабинет – става. Социолог, министър на вътрешните работи – изобщо не става. Дори не е юрист. Да не говорим, че националната сигурност, границите на територията, жандармерията и спецчастите на МВР, вътрешният ред и още куп други работи са твърде специфични и изискват специални познания и опит. Да не говорим за противопожарната и аварийната безопасност. И да не забравяме бедствията, които сполетяха нещастното ни население в последните години.
И без да искам си спомних за ония времена, когато новоизлюпени бизнесмени от средите на ресторантьорския бизнес и подземния и силовия спортен свят станаха банкери и бизнесмени. Те по същия начин назначаваха на важни постове в разни управителни и надзорни съвети своите любовници, секретарки и други женици от обкръжението си. Най-важното условие тогава беше лоялността на всяка цена. И новоназначените любовници и секретарски с охота подписваха договори, споразумени и други важни документи, без да са наясно и без да разбират какво точно подписват и защо.
Бъчварова, разбира се, има качества – здрав номенклатурен произход (баща й беше дългогодишен главен редактор на в. „Отечествен фронт“), висше образование, някакъв опит в управлението на някаква съмнителна социологическа агенция, в която нейната съдружничка е направила едни бели, обект на прокурорско разследване. В чисто професионален и политически план Бъчварова е несъпоставима с любовниците и секретарките на ония „бизнесмени“ от 90-те години на миналия век. В нравствен, морален и етичен план обаче, тя се приравнява към посочената група. Защото механизмът на неиния „избор“ е същия.
Ниското качество на управлението у нас се предопределя от ниските критерии на управляващите относно техните експерти и своеобразни съдружници – кариеристи в лошия смисъл на думата. Екипи от хора, готови на безпринципна подкрепа на шефа си в интерес на собственото си настояще и бъдеще.
Няма живот без компромиси. Въпросът винаги е бил каква е цената на компромисите и каква част от обществото засягат тия компромиси.
Нищо не е на всяка цена.
Но да си говорим за тия неща по адрес на ГЕРБ, това е загубено време.Любо Кольовски