Калоян Паргов: Балканите са особена територия още от Древна Гърция и Римската империя
Калоян Паргов: Балканите са особена територия още от Древна Гърция и Римската империя
Г-н Паргов, поканих Ви, защото предстои Международна конференция „Балканите – за мир, сигурност, сътрудничество и партньорство“. Тя ще се проведе под патронажа на президента на Република България Румен Радев и с участието на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова.
Точно така. Тя се организира от СИНПИ в партньорство с още две неправителствени организации с нашия институт – това са Форумът за балкански транспорт и инфраструктура и Националната асоциация за международни отношения.
Какво ви провокира да направите такава конференция – „Мир, сигурност, сътрудничество“? Все важни теми, г-н Паргов.
Разбира се, провокира ни темата „Война“, да кажем, и растящата нестабилност в света. Тази конференция я замисляме вече малко повече от една година и търсехме подходящ момент, в който да можем да я проведем, разбира се, от гледна точка и на вътрешната, т.е. националната среда, както и на международната, тъй като знаете, че доскоро бяхме в нескончаеми предсрочни избори, в които обикновено фокусът беше върху конструкцията в парламента, предвид резултата на изборите, а не толкова върху проблематиките, за съжаление.
Ние отново се намираме в някаква подобна ситуация.
Така е, на прага сме на местни избори, но така или иначе, проблемът със сигурността, с регионалното сътрудничество, с партньорството стои на дневен ред, тъй като имаме вече редовно правителство с някакъв хоризонт. И с тази конференция под патронажа на президентската институция бихме искали да акцентираме върху засилване на регионализма като една форма, подходяща за сътрудничество и развитие в региона, част от който е и България. Разбира се, не изключваме и европейската перспектива на региона, защото той е завладян от тази европейска перспектива. Като изключим Турция, разбира се, останалите държави, особено в политическия формат Западни Балкани, които са кандидати за членове и се стремят към пълноправно членство в Европейския съюз, което е важно за региона. То ще даде една обща перспектива и среда, тъй като в момента имаме дисбаланс, или по-скоро различия в степента на развитие на отделните държави, включително и тези членки на Евросъюза. Да не коментираме за България и за нашите задни класации. Но и за други, които са кандидатки. Разбира се, тази европейска перспектива някак си остави по-встрани темата за регионалното партньорство и сътрудничество – говоря на държавно равнище.
Разбира се, има и инициативи, които бяха лансирани немалко в последните 20-30 години. Последната – „Отворени Балкани“, в която участват Албания, Северна Македония и Сърбия, в която наскоро премиерът на Албания еднолично каза, че излиза от тази инициатива, което пък породи гнева на Белград, тъй като разбира се, Берлинският процес, лансиран от Меркел – пари срещу реформи, който беше лансиран като контрапункт на „Триморието“ – американската инициатива, която пък стартира от Полша, която пък оформя един ваймарски триъгълник, част от който е Полша с Германия и Франция, и центъра на който постепенно все повече се измества към Полша, предвид Триморието.
Правя лек геополитически анализ, за да разберат нашите слушатели и смисъла на тази конференция, разбира се, имайки предвид и китайската инициатива „Един пояс, един път“, която пък е друга алтернатива. В контекста на този Берлински процес, лансиран от Меркел, даващ перспектива на политическото понятие, не географско само, Западни Балкани, регионализмът и партньорството някак си останаха на заден план, предвид това, че всяка държава търси начин да реализира собствените си интереси, което е нормално.
Лошото е, че май и към собствените си интереси много не гледаме, г-н Паргов.
И тук е мястото на гражданските общества – тази модерна думичка в крехката ни 30-годишна демокрация, която винаги се използва като претекст за един или друг процес. А фактически гражданското общество се състои от нас, гражданите, обединени в различни неправителствени организации, граждански сдружения, които си поставяме различни цели. И затова участниците в тази конференция са представители на граждански организации, неправителствени организации от почти всички балкански държави. Изключение правят Хърватска и Словения, които е доста трудно да се въвлекат в балканския формат, предвид техните виждания, че те са извън понятието Западни Балкани. Знаете, когато се създаде, те казаха „Не, ние сме по-скоро централноевропейски, източноевропейски държави, не сме част от Балканите“, т.е. за да не бъдат пакетирани чисто политически. Но от социалните държави имаме немалко представители. Ще има и бивши премиери на Македония, очакваме двама примери – единият е Бучковски, другият е Любчо Георгиевски, който чакахме до последно да потвърди, предвид евентуално посещение в САЩ, което му предстои.
Въобще, голяма конференция предстои.
Професори, представители на различни институти, университети. Т.е. започваме с гражданския сектор и целта ни е, ако може, в края на тази конференция да направим опит да се обединим в една партньорска мрежа за сътрудничество, за взаимни действия, свързано в различни сфери – икономически, транспортни, енергетика, здравеопазване, екология, образование, все различни сектори, в които освен говорейки за мира, говорейки за чисто политическото понятие на взаимното разбиране, касаещо нашите държави и държавни ръководства, да поговорим и за практическото измерение на това сътрудничество.
Г-н Паргов, започнахме разговора с вас за тази голяма конференция, където ще се съберат представители от различни държави, експерти, различни експерти. Изброихте няколко области, върху които ще бъде съсредоточена тази конференция, и може би ще ни обединят – трябва да ни обединят.
Те, секторите, са тези, които ги познаваме от нашия живот – здравеопазване, образование, икономика, индустрия, инфраструктура, транспорт, енергетика, спорт и т.н.
Да. Нека да кажем за всяка една от тях малко повече, какви идеи могат да се обменят и какво предстои.
Основата е да създадем през тази конференция опит за една обща балканска платформа. Затова и накрая ще завършим с меморандум за сътрудничество и партньорство, така сме го предвидели и разбира се, и с цел създаване на тази партньорска мрежа. Защо? Защото в модерните държави в ХХІ век, демократични общества, за каквито се смятаме и ние на Балканите, гражданските общества са тези, които канализират и съсредоточават фокуса на обществената енергия, карайки институциите, държавните институции, да мислят и действат в определена посока, защото те са повлияни силно от тези граждански процеси. Казвам го като по учебник, така го обяснявам. И затова създаването на такава мрежа и ангажирането на неправителствени организации в различните балкански държави, във всички области, по които могат да се търсят партньорства и сътрудничество, да се формират мнения, общобалкански, биха били полезни в подпомагане на държавните институции на балканските държави, отговорните държавни институции, насочвайки ги в предприемането на политика в една и съща посока, която е от взаимен интерес.
Ще започна с една тема, защото ще ме разберете доста по-отчетливо. Възможно ли е всички балкански държави да започнем да мислим за една обща балканска система за гражданска защита? Казвам го, предвид пожарите, наводненията, които ни сполетяха, с жертви.
Може би е много трудно всички балкански държави да са на едно мнение.
Така. Говорим за една общобалканска система, която означава да проявяваме солидарност и да реагираме навреме, а не ад хок. Т.е. когато имаме система и тя е изградена от връзки и взаимоотношения, с разписани говорим и правомощия, и отговорности на различните държави, ние можем по-лесно да се справяме с кризите, говоря, и стихиите, които ни връхлитат в следствие на глобалното затопляне.
Видяхме какво се случи в Царево наскоро.
Да. Вие знаете, че ние помагахме на Турция при земетресението, ние помагахме на Гърция при пожарите. Помагахме им при наводненията. Сега не знам кой ни помага на нас при нашите наводнения, доколко ще се справим и кой ще ни компенсира. Но ето една такава система може да осъзнае смисъла от това, че Балканите са наш общ дом и ние взаимно и солидарно можем да си помагаме в преодоляване на такива кризи. Просто пример ви давам.
По отношение на здравеопазването – разбира се, няма аналог с тези съвременни заболявания, пандемии, които прогнозират, че ще ни връхлитат все повече, регионът, чрез установяване на взаимовръзки, не говоря на равнище само между Министерство на здравеопазване, но говоря на равнище между различни болници и клиники като връзки и мрежа, могат да си бъдат доста полезни, защото все пак тук се обединява огромен брой от територии и население. И общата мисъл и заинтересованост, и ангажираност на обществата, балканските народи, към преодоляване примерно на пандемичен общ проблем с обмяна на опит, оказване на взаимна помощ с лекари, с медикаменти, с каквото и да било. Давам го просто пример, защото мисля, че така най-лесно ще ме разберете от смисъла на това, което трябва да се случи.
Да не говорим за мира, тъй като в първия панел ще говорим за мира като пред поставка за всичко това сътрудничество, което сега изброих, защото ако няма мир, има войни. В последното столетие на Балканите са се водили 11 войни, от които 8 – предизвикани от нас самите си, вътрешни войни, и останалите три – предизвикани от външни фактори, извън региона, двете Световни войни и т.н. Т.е. това е показателно, че Балканите са една особена територия, която е особена територия от хилядолетия, от Древна Гърция още, от Древен Рим още, тъй като тя има важно, свързващо значение между Изтока и Запада. Те са един кръстопът и в този кръстопът наистина е много важно, за да може да протичат нормално взаимовръзките и транспортни, енергийни, икономически и всякакви други, този регион да има мир. В противен случай тези връзки ще бъдат нарушени, тъй като ако има война, всичко друго се срива.
Ако ми позволите да отворим тук една скоба и да коментирате, ако желаете, нещо актуално към този момент. Беше открит дрон край Тюленово. За щастие го обезвредиха вече, всичко е наред, но засяга сигурността на държавата ни това нещо. Каква е вашата теза за случилото се, какво смятате? Чий е този дрон?
Първо, не мога да кажа чий е този дрон, компетентните органи трябва да го разпознаят руски ли е, украински ли е, или пък с някаква друга националност, ако е предоставен на някоя от страните, воюващите. Второ, не бива да ни учудва, защото много близко до нас се водят военни действия, и то пълномащабни военни действия, с масови поражения. Виждаме и какви оръжия се използват. Темата за следствието от използването на тези оръжия е в дневния ред на нашето общество, дали по повод чистотата на Дунава, дали по повод чистотата на Черно море. Знаете, че нонстоп се говори за опасността от плуващи мини, които идват с притоците на реките и се вливат в Черно море, които плуват, т.е. като опасност. Знаете – ето, за проблема с различен тип замърсяване в следствие на внос на украински стоки, най-вече хранителни, говорим за вдигане на ветото върху внос на украинско зърно, слънчоглед и т.н. И това е тема в българското общество, защото аз слушам какво коментират хората на улицата. Те са притеснени.
Темата с този дрон някак си не бива да ни учудва, тя не е странна, след като толкова близко до нас се водят такива пълномащабни военни действия. И знаете, че при войната, при бомбардировките на НАТО в Сърбия по време на Косовската криза пък в Горна баня, слава богу, падна една ракета, счупи, мина през покрива, получиха се разрушения, но слава богу, нямаше взрив, за да предизвика по-пълномащабни поражения, което щеше да бъде вече една огромна трагедия. Но така е, когато около теб има война и регионът е застрашен.
Говорим си с вас за сигурността в държавата ни, а чуваме, че има „терористи“ навсякъде. Тези думи са плашещи по принцип, не трябва да се използват от политици. Не смятате ли така? Ето, включително и сега чета, че „Има такъв народ“ са обявили ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС за „терористи“. Тази дума започнаха да си я подхвърлят някак си всички.
От гледна точка на сигурността ХХІ век ни предостави неконвенционални заплахи, които не познавахме преди, тъй като конвенционалните заплахи бяха свързани с преки въоръжени сблъсъци между две армии, три армии и повече – това е конвенционалната заплаха. Но неконвенционалните заплахи започнаха да растат. Дали говорим за киберсигурност, сигурността на електронните ни, дигиталните ни системи, които опосредстват нашия живот, и включително и цялата ни критична инфраструктура и системи, която се дигитализира, дали ще говорим за тази модерна заплаха, която навлезе в последните 20 години, особено в нашия живот след атентатите на 11 септември 2001 г. – говорим за тероризма, това е неконвенционална заплаха, която има своите специфики и особености. А сега, че политическите елити в нас се замерят ежеседмично и ежедневно с различни епитети – това вече говори за нивото на тези политически елити. Разбира се, няма как да оценим по достойнство сравнението, което използва министър-председателят със зърнопроизводителите, които си защитават своите интереси и търсят всички демократични начини и способи, разрешени от закона, включително и протести, които знаем, не са нови за нашите географски ширини, за България, като форма на реализиране или защита на тези свои интереси, на които те имат пълно право да го правят. Но някак си тези епитети не отиват на премиер на демократична държава.
И, г-н Паргов, за да завършим нашия разговор с това, което започнахме – с предстоящата международна конференция, какво да очакват всички граждани за изграждане на една система, казахте, за равна сигурност на Балканите най-вече?
Да, това означава участие на всички балкански държави, осмисляне на общите заплахи към региона, не само интересувайки се от националните, личните, но и от общите, защото ние сме съседи сме много близко. Неслучайно аз сега дадох пример с Косовската криза и падналата ракета в къщата в Горна баня.
Т.е. имаме една глобална несигурност.
Да, глобална. Несигурността в света расте с дни, със седмици, с месеци, не само на фона на войната, която се води в Украйна и в Русия, но на фона и на отказа от диалог между различните полюси, които са оформят в този свят. Вие виждате това, което се случва в Йоханесбург – срещата на БРИКС, напредъка.
Обединението в един блок на група държави, които очевидно, че имат проблеми в диалога и в разбирането със Запада, с европейските общности, със САЩ и т.н., с Г-7, хайде да го кажем, или Г-20; бойкотът на Китай, на президента Си, че няма да отиде на Г-20 – това също е символично. растящите взаимни заплахи – говоря за растящи опити за нови военни съюзи, растящата степен на въоръжение. Може би трябваше да започнем нашия разговор геополитически от там, но ще го завършим. Всичко това обуславя търсенето на варианти, които да гарантират сигурността, включено и на регионално равнище. Тук ние сме много малки като регион, но ключов регион. И една от целите е точно това.
Тази конференция не е насочена само по отношение – някой може да каже, на войната в Украйна. Тя, войната в Украйна, е един пейзаж, т.е. само едно от многото неща, които формират тази несигурност. И икономическата, световната икономическа криза – това е един от основните фактори, който поражда тази несигурност, свързана с определено поведение на различните актьори в международната политика, т.е. държавите. И обикновено, най-често практиката показва, историята показва, че начинът да се преодолее една икономическа криза е като се увеличат разходите за отбрана и въоръжаване, тъй като тогава определени фабрики и заводи започват да работят на военни релси, тъй като те имат двойно предназначение – чували ли сте го това, „В мирно време произвеждам автомобили, а във военно време произвеждам танкове и бронетранспортьори“. И когато се увеличат поръчките и бюджетите за отбрана, за въоръжение, за разработване на нови технологии, това всичко е стимул за икономиката. Вие помните, че 2021 г. България беше на първо място в индустрията по…
И много преди това много заводи бяха затворени, но това е един друг и дълъг разговор.
Така. И какво се оказа – че основно този ръст, който ние бележим, и това първо място, което сме получили, е свързано точно с това, за което говоря. Просто ви давам примери, доказвам.
Е, това също е плашещо, защото разработването нови технологии, трупването на оръжия – те не се трупат просто, така те се трупа с цел да се използват и за защита поради растящата несигурност и недоверие между актьорите на международната сцена, т.е. държавите, както казах.