Две институции са против излизането на домакинствата на свободния пазар на ток от януари
Две институции са против излизането на домакинствата на свободния пазар на ток от януари
© Анелия Николова
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) има доста забележки към подготвените промени в Закона за енергетиката, които са оповестени за обществено обсъждане. Те основно са свързани със свободния пазар на ток. Това се разбира от позиция на регулатора, изпратена до медиите. Преди дни негативно становище сподели и националният омбудсман Диана Ковачева, основно в частта, която засяга читовите потребители. Засега те все още плащат регулирани цени на тока, но промените предвиждат край на тази практика в близко бъдеще.Комисията смята, че премахването на регулирания пазар на едро, предвидено за началото на 2024 г., ще създаде непреодолими трудности най-вече за крайните снабдители да осигурят необходимите им количества електрическа енергия за покриване потреблението на крайните битови клиенти. Причината е, че регулаторният период е от 1 юли до 30 юни на следващата година.Затова и комисията смята, че не е реалистично тези доставчици да успеят да спазят изискването за сключване на споразумения за купуване на електрическа енергия от нискоемисионни източници за 60% от необходимите им количества електрическа енергия. Още повече, че тези сделки, следва да се сключат на специален сегмент на платформата за двустранни договори на организиран борсовия пазар на ток. Регулаторът допълва, че е малко вероятно такъв сегмент да бъде създаден не само преди тази дата, но и след това.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Освен това според комисията има риск промените да създадат непреодолими пречки пред нея да утвърди цени на доставчиците на електроенергия от 1 януари на следващата година. Подчертава се, че е добре, ако се запази предлаганата в момента концепция за преходен пазарен модел, който ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на едро и на дребно и не бъде съобразено изразеното от КЕВР принципно несъгласие като цяло, то е добре да се предвиди по-дълъг срок за премахване на регулирания пазар на едро. Този срок трябва да се съобрази с края на започналия ценови период – 30.06.2024 г., съответно най-ранната дата за това да бъде 01.07.2024 г., посочва регулаторът.КЕВР възразява и срещу това, че в проекта не са заложени правомощия да контролира разходите на доставчиците. „Въз основа на опита с преминаването на небитовите крайни клиенти от регулиран на свободен пазар, регулаторът счита за нереалистично очакването крайните снабдители да държат в разумни граници размера на разходите си поради риск от загуба на клиенти в резултат от приемането на по-атрактивни оферти на конкуренти (търговци на електрическа енергия)“, мотивира позицията си регулаторът.Посочва, че липсата на такъв контрол създава предпоставки за непазарни практики като например прекомерни печалби, което от своя страна ще доведе до необосновани икономически цени за крайните клиенти.Обективно невъзможно е Комисията да утвърждава регулирани цени на търговците на електрическа енергия на база себестойност, се посочва в становището на регулатора. За разлика от крайните снабдители, търговците препродават електрическа енергия на широк кръг клиенти (на едро и на дребно), като крайните битови клиенти заемат пренебрежителна част от портфолиото им. В този смисъл няма как да се изчисли специфична себестойност на разходите им конкретно за битовите клиенти.Неясни остават също така мотивите за създаването на невъзможност търговци на електрическа енергия да сключват договори с крайни битови клиенти по свободно договорени цени, каквато възможност съществува в действащото законодателство, посочва КЕВР.За да се избегнат всички изредени негативи, регулаторът предлага във Фонда за сигурност на енергийната система да се осигурят допълнителни около 1.4 млрд. лв. на годишна база. При сегашните пазарни цени с тях би се компенсирала разликата между борсовата цена на електрическата енергия, съответстваща на профила на клиентите на регулирания пазар, и утвърдената за регулаторния период 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г.Допълва се, че с предлаганото в проекта заличаване на думите „обществен доставчик“ ще отпадне правомощието на КЕВР за публикуване на препоръки не само по отношение на обществения доставчик на електроенергия – НЕК, но и по отношение на обществения доставчик на природен газ – „Булгаргаз“ ЕАД. С приемане на предложената редакция в сектор „Природен газ“ Комисията ще публикува препоръки по отношение на цените за крайните снабдители, но не и за обществения доставчик на природен газ.Необходимо е също прецизиране на конкретни текстове в проектозакона, с които да се запазят задълженията на енергийните предприятия по отношение на уязвими клиенти в енергийния сектор, включително и в сектор „Природен газ“. С направеното предложение в проекта се регламентира статутът единствено на уязвим клиент на електрическа енергия, са констатациите на КЕВР в приетото становище.Омбудсманът: Гражданите не са достатъчно защитениНационалният омбудсман Диана Ковачева също оповести в четвъртък редица забележки към проекта. Според нея с предлаганите промени не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове следва да бъдат преразгледани.Основното й притеснение също е, че законопроектът предвижда първи стъпки за либерализацията на пазара на електроенергия за населението от 1 януари 2024 г., т.е. по средата на отоплителния сезон. Напомня, че в края на 2022 г. парламентът прие решение, с което се възлага на Министерския съвет да гарантира регулирани цени на тока за домакинствата поне до 1 януари 2026 г.
„Смятам определената дата за прибързана и необмислена, тъй като може да доведе до непредвидими ситуации преди излизането на битовите клиенти на свободния пазар. Предвидената поетапност към либерализация на пазара на електрическа енергия не бива да започва по средата на зимния период, без нормативна уредба за въвеждане на механизъм за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата, които са в положение на енергийна бедност“, пише омбудсманът.
Според Диана Ковачева, ако се прекрати дейността на НЕК като обществен доставчик от 1 януари 2024 г., както предвижда проектът, може да се окаже, че стотици хиляди домакинства, които се отопляват на ток, няма да могат да си плащат в срок задълженията, което е отчетено като възможност в оценката за въздействие.На следващо място омбудсманът категорично възразява срещу фиксирането на минимален срок – една година, който гражданите са длъжни да подпишат с избрания търговец на ток.“Този срок е в полза на търговците на електрическа енергия, но не и на битовите клиенти, явява се пречка за смяна на доставчика и за конкуренцията на пазара“, подчертава общественият защитник.Според Ковачева фиксирането на срок за действие на договора в закона е вмешателство на държавата в свободното договаряне между страните.“Либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно не кореспондира със законодателни пречки за смяна на доставчика на ток, каквато е въвеждането на минимален срок на договора“, посочва омбудсманът.Друг недостатък на проекта, който тя посочва, е, че предвижда критериите, условията и редът за определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия да бъдат определени в Наредба, приета от правителството, за което обаче няма определен срок.“Недопустимо е изготвянето на тази Наредба да се измества неясно кога в бъдещето“, посочва Диана Ковачева и подчертава, че предвиденият шестмесечен срок в проекта се отнася само за действащите подзаконови нормативни актове, но не и за новата наредба.Друг проблем, във връзка с държавната подкрепа за хората в положение на енергийна бедност, е дефинирането на понятието „домакинство/а“ – като „лице или повече лица, които живеят и са регистрирани в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и общи разходи за потребление на енергия /и общи разходи за задоволяване на други потребности/“.Според Закона за гражданската регистрация адресната регистрация на гражданите е по постоянен и по настоящ адрес, като не е задължително те да съвпадат, а в проекта не е уточнено коя адресна регистрация се има предвид.“Смятам също, че така дефинирано, понятието „домакинство“ не отразява многообразието от възможности, които животът представя и опасенията ми са, че като последица граждани ще бъдат ощетени или най-малкото няма да бъде представено реалното състояние“, посочва Диана Ковачева.Тя категорично възразява и срещу намерението на битовите клиенти да се начислява „такса за прекратяване на договор“ и „такса при смяна“.“Няма основание за начисляване на такса при прекратяване на срочен договор с изтичане на срока му. Още повече, че в договорите за доставка на електрическа енергия следва да бъдат предвидени неустойки при неспазване на договорените условия“, пише Диана Ковачева.Омбудсманът смята за съществен пропуск в проекта, че не е транспониран текст от европейската директива „Инструменти за сравняване“ на офертите на доставчиците на ток. По този начин не е гарантирано чрез закона правото на битовите потребители на достъп до точна, актуална и безплатна информация за офертите и инструментите, които ще се предлагат на електроенергийния пазар на дребно.По повод предложените изменения на действащата забрана за демонтаж на радиаторите в жилищата, омбудсманът предлага тази забрана да отпадне изцяло, тъй като и в момента е неработеща.Диана Ковачева отбелязва като пропуск и че в проекта не намира своето решение проблемът със справедливо определяне на количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за отопление.