Общество

29 April 2014

Прегледана: 700 пъти

Кой ще се познае тук – опит за портрет на родни политици



В последните четири години ни натрапват един заслепен от собствената си глупост и пъклено тъпо желание за власт на всяка цена гражданин. Но дали е само един?

Той магарешки упорито предъвква неразбираеми фрази и безсмислени слова, за да оцелява за сметка на когото и да е.

Свидетели сме на дресирана арогантност, съчетана от слабоумната дилема и самочувствие за безнаказаност и прехвърляне на личните грехове на други per se /между другото/.

Гражданин, който разгръща четири години своя демагогско счетоводство, съчетано с церебрална идиотия да месианства, тъпчейки по главите на простосмъртните си съграждани в алчен фарсов устрем към политическата сцена и милиони.

За кой ли път сме свидетели на амбулантните мечти на лице за поредно докопване до властта, като задкулисно шантажира с полуистини и манипулации опонентите си политици от собствената и други партии.

За кой ли път печатни и електронни медии ни натрапват сцени на лицемерно малодушие да се изкривява или крие истината на патологични властогонци, кацнали в кукувичето гнездо на съмнителна душевна чистоплътност.

Той/те инвестират непрестанно в собствения си цинизъм да насилват публичното пространство с брутален имбецилен кретенизъм, да третират всички останали като доброволни мазохисти.

Той/те не спират да се къпят в илюзорното си величие, издигнато в уникален фетиш, на фона на ампутиран интелект, съчетан с импровизирана съобразителност.

Той/те са комисионната, която получаваме от безграничната си ленност да мислим и избираме адекватно за кого гласуваме.

Той/те са рушветът ни от зле направения избор, с който сме погазили за пореден път нормалния критерий за добросъвестност, почтеност, дълг и патриотизъм.

Грешен избор, с който сме превърнали кретена в „мъдрец”, във фактор, в матрица на глупостта, определяща се партийно като височайш авторитет в държавата, но в следващия миг, изродена в зловеща атракция на безнаказаност и недосегаемост.

За какво иде реч – за някакъв скандален феномен на уж демократичен авторитет?

Естествената нормалност е захвърлена в музея и събира прах, и забрава, за сметка на инерцията на безпросветната тълпа, купена кеш.

Надянал/и маската на посредствената си същност и нездравословно самолюбие, съчетана с беден език и тотално объркан речник, той/те ни заливат с кръчмарско-мутренски дебелашки шеги и закачки.

Снасят ли щъркелите яйца на магистралите? Носят ли се на ръка блатни кокичета? Каква е миграцията на таралежите?

Те си се радват и ръкопляскат. Преливат от пусто в празно на думи, милионите за партията им са троха в касите.

Има ли разлика между партийните цветове, има ли разлика в заканите, лъжите и интригите на задкулисно съгласие и пазарлъци?

Става все по-безнадеждно.


Люба Манолова

www.lubamanolova.info





Име:

Коментар:



Моля попълнете капча кода по-долу
captcha

Меню