Интервюта

22 October 2014

Прегледана: 625 пъти

Валентин Лазаров: ГЕРБ измисли нова професия – професионален свидетел. Такива случаи като моя, в които се използваха прокуратурата и полицията за разправа с неудобни хора, са стотици, да не кажа хиляди!



Валентин Лазаров е на 39 години. Работил е години наред като надзирател в Централния софийски затвор, а по-късно и в „Кремиковци“ до 2011 г., когато е арестуван и уволнен. Обвинен е, че е поискал подкуп на един от затворниците, свидетел по делото „Наглите“. Валентин Лазаров е заместник – председател на РПГ и бе водач на листата на „Нова Алтернатива“ за 25 МИР София на последните парламентарни избори. Той е един от репресираните по време на управлението на правителството на ГЕРБ.


- Господин Лазаров, как се случи да тръгнете на работа и сутринта да сте надзирател, а вечерта – арестуван?


- Всъщност това стана в затвора, където работех като инспектор. Имаше един лишен от свобода, който беше свидетел по едно от знаковите дела за правителството тогава на ГЕРБ – „Наглите“. Лишеният от свобода трябваше да влезе по това дело „Наглите“ да наприказва куп глупости и след това Николай Кокинов, Цветан Цветанов и доста други лица му бяха обещали, че ще бъде освободен от затвора. Влезе, каза това, което се искаше от него, въпреки че той не познаваше почти никой от „наглите“, и когато дойде момента за освобождаването, това освобождаване трябваше да мине през предложение, което аз да изготвя. И аз му казах, че който му е обещал – Кокинов и т.н. – той да си го освобождава. Той беше убил жена си и аз смятах, че този човек не може да излезе на свобода. Обвиненията към него бяха много сериозни и всъщност скалъпиха обвинение срещу мен, тъй като аз отказах да му изготвя такова предложение. За капак бях арестуван.

- Как стана – отидохте на работа и ви арестуваха?

- Отидох на работа и вечерта идват някакви типове, слагат ми белезниците... Сутринта влязох като служител на затвора, а вечерта вече бях в ареста. И след една година ме възстановиха на работа, защото се оказа, че това са пълни глупости. Те пък през това време измислиха нови неща – бяха ме слушали как разговарям с адвоката ми по телефона, нещо, което е абсолютно недопустимо.

- Колко време изкарахте в ареста?

- В ареста реално съм изкарал три седмици, а след това една година бях под домашен арест. Всъщност по делото ми прокурор е на Красимир Каракачанов жена му – Росица Слабакова-Каракачанова. Тя беше изпълнител на поръчките на правителството на ГЕРБ като прокурор в Софийската градска прокуратура.

- Имаше ли опити да ви подхвърлят нещо, както са действали в повечето от случаите?

- Не. По случая ми единствено скалъпиха това, че лицето, което беше нарочено за освобождаване, не съм го освободил, защото съм му бил поискал пари. Поискал?! Две седмици след като ме задържаха, това лице тихомълком беше освободено.

- Като надзирател в затвора са можели да ви скалъпят доста неща – че внасяте мобилни телефони, наркотици или нещо подобно?

- Не. Само при освобождаването ме натопиха, че съм поискал пари. Той глаголът е поискал... С две думи, помислил съм си нещо... И за цялата тази работа ми повдигнаха обвинение от 3 до 10 години и ме държаха задържан една година. Преди три месеца пък Апелативният съд върна делото в начално производство заради груби процесуални нарушения. Всъщност в периода, в който аз съм бил задържан, бях и под домашен арест, не можех да излизам, давах напътствия на адвоката си по телефона. А в момента, в който кажеш: господин адвокат, аз ще си търся правата... това са конфиденциални разговори между адвокат и обвиняем, те не се слушат като доказателство в съда. Учудващо, но чак след пет-шест месеца се ориентирахме, че за всичко, което градяхме като защита, те се подготвяха предварително, защото аз нямах заповед за задържане, нямаше разрешение за подслушване, за СРС-та... Не бяха намерени абсолютно никакви пари. Като свидетели срещу мен се използваха затворници, които са зависими от администрацията. Лицето, което ме задържа, благодарение на това по-късно се издигна до шеф на криминална полиция, а след това се оказа, че той е виновен за стрелбата в Лясковец, където бяха убити баретите, защото още повече искал да се издига. В момента е в болнични, докато чака правителството на ГЕРБ да дойде в лицето на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев, понеже е негово протеже и т.н. В този период, в който аз бях служител на затворите и след това бях задържан, се натъкнах на случаи, в които правителството на ГЕРБ направи нова професия в държавата – професионални свидетели. Водеха си разни хора, които да свидетелстват по това или онова дело, да твърдят каквото им кажат и такъв бе случаят с мене. Това лице, което свидетелства срещу „Наглите“ и срещу мен, Емилиан Димитров Борисов, замина за Испания, укри се там, укриха го и т.н. Свидетел е и по делото „Наглите“ и по-конкретно срещу един от групата – Асен Витанов-Психото.

- Откъде според вас идваха тези поръчки?

- Според мен всичко това си е поръчка през този, който беше началник на затворите в България – Митко Димитров. Той беше протеже на Цветан Цветанов. Всъщност аз многократно алармирах, че в затвора има корупция, че в затвора се извършват нарушения, много хора там се освобождават ей така, под давление на прокуратурата, и то хора, които не заслужават да ги връщат в обществото. И всъщност лостовете на властта се използваха тогава срещу хора като мен. Абсолютно сигурен съм, че малко по-надолу от лицето Цветан Цветанов стоят Калин Георгиев и още един – Атанас Илков, който беше шеф на Криминална полиция. Те са точно хората, които тогава свършиха работата. А пък писмата за пускането на този Емилиан Димитров идваха лично от прокурора Николай Кокинов. Лично. Той пък после беше заварен в кабинета на Бойко Борисов и... всички знаем тази история.

- Ще заведете ли дело в Страсбург, ще искате ли обезщетение за това, което ви се е случило?

- Да, ще заведа дело в Страсбург за целия този период – от задържането ми. Понеже делото ми сега е върнато и трябва да се изчака прекратяването му, за да може наистина да се докаже, че съм бил задържан една година. Те го върнаха заради процесуални нарушения, защото това, в което ме обвиняват, не можело да бъде така и т.н. Вече четири-пет месеца продължават да тупат топката и вече би трябвало да ме уведомят, че съдебното производство срещу мен е прекратено, за да може по-късно аз да попитам – добре, прекратено е, ама аз защо бях задържан една година?!

- Значи работите в Централния софийски затвор, по-късно в „Кремиковци“ и ви задържат пак на същото място?!

- Да, бях задържан в Кремиковци, в самото общежитие, и по-късно бях настанен в ареста на „Г. М. Димитров“.

- И все пак, докато сте били за известно време задържан в „Кремиковци“, вероятно сте попадали на хора, при които вие самият сте изпълнявали работата си преди това като надзирател? Това не беше ли проблем?

- Значи първите дни бях там в самостоятелна килия, защото се притесняваха, че с 99% от настанените там съм бил в отношения някакви и съм работил с тях. А и с част от служителите също съм работил. Не ме изкарваха от съображения за сигурност, да не би да има проблем с другите, не ме изкарваха на телефон, не ме изкарваха на престой на открито и т.н. Правиха ми самостоятелни конвои, сутрин ме караха в Съдебната палата, примерно – делото ми е в 8 часа вечерта, те ми дават самостоятелен конвой в 6 часа сутринта...

- Как се отнасяха вашите колеги към вас вече в качеството ви на задържан?

- Част от тях през цялото време ми съдействаха и показваха явна симпатия заради това, което се случва с мен. Другите пък не бяха настроени положително към мен, в крайна сметка, защото са близки до ръководството и гледаха да си пазят работните места явно.

- Вероятно са се появили и доста здравословни проблеми, предвид ситуацията, в която сте бил поставен?

- Така е. Вече съм хроничен хипертоник... ей такива неща. Слава богу, не съм нещо сериозно заболял.

- Всичко това ви е струвало доста скъпо – цяла година без работа, но със сериозни разходи по адвокати?

- През целия този период бях лишен от средства, за да мога да си плащам адвокати. Бях лишен от възможността да работя... всичко, което се сетите. Не можех да обслужвам и кредитите си, бях оклеветен и направен на нищо от едни хора, които съм сигурен, че са постъпвали по същия начин и с доста други. Защото, докато бях в ареста имаше още двама като мен – единият беше бизнесмен от Плевен, който също беше поръчан, беше задържан на „Г. М. Димитров“ и му беше сринат бизнесът. Такива случаи като моя, в които се използваха прокуратурата и полицията за разправа с неудобни хора от 2011 до 2013 г., са стотици, да не кажа хиляди!

- Не се ли опитахте да сигнализирате различни институции за това, което се случва с вас?

- Писах до главния прокурор няколко пъти, до инспектората на МВР във връзка с тези незаконни подслушвания. За пръв път от три години в инспектората на МВР някакви хора се разработиха и ме викаха конкретно по моя случай да разговаряме. Защото според закона за използване на специалните разузнавателни средства те могат да се използват в някакъв много тежък случай, и то в продължение на четири месеца. Конкретно в моя случай съм подслушван незаконно, без разрешение, а както се ориентирам, от 3 декември 2010 г. до декември 2012 г. Буквално през целия период от време съм бил подслушван, включително и разговорите ми с адвокат! И на базата на тези сигнали някакви хора се разработиха и ме викаха, за да кажа всичко по въпроса. Повече от тях нямам никакъв сигнал, нищо и като резултат. Няколко пъти писах до Цацаров, като ми идваше обратно писмо, че нещата са изпратени за проверка до Апелативна прокуратура и т.н. Имам и един отговор, в който се твърди, че прокуратурата е независима, че ако съм невинен, да си го докажа в съда. Въпреки че тази една година стои така в живота ми – първо уволнението ми, после това, че ще съдя държавата в Страсбург. Второ, от 2011 г. до настоящия момент трябва да ми бъде платено обезщетение за целия този период от време, който е три години и нещо, със заплатите, с отпуските, с лихвите, с това, че не съм си обслужвал заема, и т.н. Ако се изтъкнат и здравословните ми проблеми, ако се изтъкнат и нарушенията във връзка с подслушванията, данъкоплатецът трябва да плаща на такива като мен.

- И все пак приблизително каква сума сте изчислили, че ви дължи държавата?

- 36 месеца по 1200 лева, отделно лихвите. За три години по четиридесет дни отпуска – станаха общо сто и двайсет дни, които са още 6 месеца, така че... станаха 40 заплати! Сумата е 50 000 лева. Отделно разходите ми, които са свързани с наемането на адвокати, които някак съм успявал да ги покрия... Незаконните задържания, това е цяла година. В Страсбург има случаи, в които се плащат по сто лева на ден за подобни казуси. 365 дни по сто лева... можете да смятате. Така че това е, не съм се замислял много по-точно.

- Какво толкова е впечатлило тези, които ви подслушват, от вашите разговори с адвоката? Пък и по нашето право такова подслушване не може да мине като доказателство в съда?

- Разговорите през цялото време са ми били необходими, защото задържането ми е било неправомерно, незаконно, опитвали са се просто да скалъпят дело. И аз, като съм разговарял с адвоката, съм му казвал – провери, че не видях заповед за задържане, отиди и провери, че не видях разрешение за СРС-тата... Отиди и провери, че по време на обиска нямаше свидетели и вещи лица, отиди и провери, че на другия ден са ми обискирали кабинета, без да има свидетели... Отиди и провери, че тоя, дето е свидетел по моето дело, се среща с Кокинов извън делата... Иди и провери, че този, дето казва, че съм му поискал пари, доколкото разбирам на следващия ден е пуснат... Говорили сме само неща, свързани с делото. А те подслушват, за да направят от нищо дело, разбирате ли?

Живка Ангелова
www.glasove.com





Име:

Коментар:



Моля попълнете капча кода по-долу
captcha

Меню