Интервюта

05 September 2014

Прегледана: 1072 пъти

Еленко Божков: Токът скача заради алчността на корпорации и политици



ГЕРБ и кръгът „Капитал“ имат преки интереси в EVN и ВЕИ-тата. Всички плащаме за кражбите на електричество, които ЕРП-етата отчитат като технологични разходи. Който приватизира БЕХ – а това е твърде вероятно – приватизира България.

- Първият ми въпрос естествено е свързан с освобождаването ви от ДКЕВР. Казахте, че сте разбрали от медиите за това.
- Да, все едно треньор на футболен отбор да научи от медиите, че е уволнен след поредната загуба. Само че разликата е съществена – със сигурност засегнах силни лобистки и корпоративен интерес, заради което бях уволнен в пълен разрез със закона.
- Има и друга разлика – при футболните треньори собственикът е частник, а доколкото знам, ДКЕВР все още е държавна собственост и държавата ви уволнява.
- Така е, но очевидно тук се получава една симбиоза – защото това служебно правителство работи изцяло и в услуга на определени корпоративни интереси. Мога да ги назова – то работи в услуга на интересите на EVN и това се вижда прекрасно. Защото EVN избърза мъничко с претенциите си за цените, един ден преди да ме уволнят – за да се види кой плаща музиката и кой я поръчва.
- Нека обясним за обикновения читател. EVN казаха, че увеличението трябва да бъде драстично, правителството им помогна с 18%. EVN казаха, че това трябва да се случи, за да не плащаме по-скъп ток след години – защото с тези 18% ще ни оправят преносната мрежа. Откакто съм журналист, си спомням, че тази преносна мрежа все не е оправена.
- Парите за поддържане на разпределителната мрежа, на която те са собственици, не са пипани. Те винаги имат пари за тази поддръжка.
- Тоест това не е инвестиция, която те да трябва да направят тепърва, имат ги готови средствата?
- Имат достатъчно пари за поддържане на мрежата. Друг е въпросът, че те спестяват от тези пари, не поддържат коректно мрежата. Именно за това са и много голяма част от актовете, които им съставихме при голямата проверка, която направихме тази година от януари до април. Установихме крещящи нарушения – особено в поддържане на мрежата.
- За актове за колко пари става дума?
- Дотук мисля, че са над 20 милиона лева.
- Може ли да се направи такова сравнение: правим ремонт на асфалта по магистрала „Хемус“, но така, че той да не издържи до следващата година, и следващата година пак да искаме пари за асфалт. Такава ли е аналогията?
- Много точно. И мога да кажа още нещо – искаме още пари след това, да можем да платим и достатъчно комисиони.
- Комисиони на кого?
- Обикновено се случва така: дават се предложения, които се разглеждат в администрацията и се представят пред състава на комисията. След това започва едно пазарене… Обаждат се профсъюзите, които казват: „Извинявайте, ама по този начин никакви пари не можем да получим. Вие ни загробвате, сега ще ни уволнят, ще намалят персонала“. И ДКЕВР в такива случаи одобрява бюджет за частните електроразпределителни дружества, който отива за всякакви техни така наречени „постоянни” разходи. Тези синдикати, въпреки че са защитени от закона, са допълнително мотивирани, за да дойдат с исканията си. Държа да кажа, че това не са ръководителите на конфедералните структури. Те със сигурност не са нито инициатори, нито проводници на такива пазарлъци
- Аз ще го кажа така: Монополистът купува синдикатите, които рекетират държавата за повече пари.
- В някои случаи. Това не е правило, но…
- Частни малки практики от миналото.
- Наречете ги „случки от Регулатора“.
- Значи не го отричате това?
- Не, в никакъв случай. Участвал съм в такива преговори, казвам го направо.
- Тоест монополисти и синдикати работят заедно, за да изнудват държавата да плаща повече за оскъпяването на някакво трасе.
- Да. И това се отразява директно на джоба на гражданите. Защото това няма къде да влезе освен в сметката на крайния потребител. Няма откъде от друго място да се вземат пари. Но това е само малка част от случващото се.
- Аз пак ще го обясня с магистралите. Искаме да направим отсечката от София до Калотина и я правим с повече пари, защото синдикатите имат нужда работниците им да са заети, а ние имаме нужда от повече пари. Взимаме повече пари, отколкото ще струва отсечката, и я правим по-некачествено, за да ни дадат поръчки и следващата година.
- Точно така. И ако, примерно, искаме да намалим някакви разходи, се оказва, че ако ограничим административните разходи, където са заплатите на част от персонала, получаваме сериозен отпор и трябва да пипнем на друго място – за да можем да влезем в рамката.
- Тоест синдикатите заедно с работодателите ви подпират и вие режете от друго място. Но пак го вземате от потребителя.
- Да.
- И потребителят е крайният платец на тези неща.
- Точно. Винаги и само той. Няма откъде от друго място да се вземат тези пари.
- Това трябва да е много ясно! Че всички хора в България плащат за приумицата на собственика, който играе със синдикатите.
- В един случай играе със синдикатите, в друг случай срещу тях. Но при всички положения за собствения си интерес.
- Вие казахте, че това е малко перо от неговите доходи.
- Просто компонент.
- Откъде се взимат големите пари от монополистите на енергетиката?
- Те излизат от следните неща. Едно от тях са технологичните разходи, за които вече две години се караме като кучета и котки. Другото е от печалбите.
- Хайде да ги разделим.
- През 2005 година започват преговорите между EVN, която тогава иска да купи електроразпределителното дружество, отговарящо за източна България. На тези преговори EVN идва с ясно поставени условия. Например печалбата, или иначе казано – нормата на възвръщаемост, за която говорим, да е не по-малко от 16% в началото, по-нататък и доживот 12% – при положение че по това време в цяла Европа нормата на възвръщаемост е 8% и по малко.
Технологичните разходи, където се крият и кражбите на електрическа енергия – за да може да платят всички потребители тези кражби, започват от една много голяма цифра, 15% или малко повече. Но минимумът е 15.
Тогава в тези преговори участва сегашната председателка на ДКЕВР Светла Тодорова. За това има документи, доказващи, че тя се съгласява с всичко. Тези документи изтекоха по една от информационните агенции. Те са част от делото на EVN срещу България, в което EVN казва: „Ама вие ни обещахте това. Сега не ни го давате“. И вадят протоколите от срещите, в които е участвала г-жа Тодорова като член на комисията.
- Ще го кажа аз. Те са купили държавния чиновник, който се съгласява на определени условия, а не ги спазва. И след това EVN съди държавата, нали така?
- Да. И сега се слага същият чиновник за председател на ДКЕВР, за да изпълни това, което е обещал, но не е изпълнил навремето. Вижте колко е елементарно. Но е истина.
- А какви са тези технологични разходи?
- По същество това са загубите, които се случват при преноса, а в случая става дума само за разпределението. Къде са тези загуби?
- Цигани крадат…
- А, не, не. Не би трябвало да е това. В технологичните разходи трябва да влизат загубите по електроразпределителната мрежа. Тоест по линиите, загубите в трансформаторите и загубите в разпределителните уредби, комутационната апаратура, тоест подстанциите. Сумата от тези загуби представлява технологичните разходи.
Тъй като ние нямаме криминализиране на деянието кражба на ел. енергия – при нас за кражба на електрическа енергия не се носи наказателна отговорност, загубите от кражба на ток се калкулират като технологични разходи от ЕРП-тата.
- Но това е криминално престъпление!
- Да. Там се калкулират разходите от електрическата енергия, която изобщо не се заплаща. Тази, която се ползва в гетата.
- И всичко това се води за технологически разходи?
- Да, и всички българи ги плащат. За да не ги платят дружествата и крадците.
- И политиците са спокойни, защото оттам си купуват гласове. Но това е моя интерпретация.
- Така е. Да. Това е стара истина, която срамежливо се укрива. Срамежливият крадльо от „12-те стола“ на Илф и Петров, дето крадял масълцето и конфитюрите на старците. ЕРП-тата са в ролята на срамежливия крадльо.
- А защо държавата държи толкова държи да има участник в тези ЕРП-та? Знаем за прочутия Митко Каратиста. Как става схемата за източването?
- Не става дума толкова за източване на пари. Примерно трябва да се подмени електромерното стопанство. Давам един елементарен пример. Насрочва се търг, прави се. И печели правилната фирма. Например ЧЕЗ трябваше да смени 800 000 електромера. Не знам докъде са стигнали. Просто трябва да се провери кой е спечелил търга и с какви електромери се сменят досегашните. Ще станат ясни много неща.
- Защо ДКЕВР каза една цена на повишение на тока, а примерно голяма разпределителна компания онзи ден каза 18%?
- Претенциите на голямата разпределителна компания – а това е EVN – могат да се разделят на следните компоненти: първо, те искат увеличаване на технологичните разходи, за които говорихме току-що, от 8 на 10%. Ние тези технологични разходи ги ограничихме до 8% – това е законно право на ДКЕВР – защото се позовахме на едно пространно изследване на НТС. За по-кратко обаче ще кажа, че практиката в цяла Европа е тези разходи да са 6%, в Германия даже са 4 на сто. Ние ги ограничаваме до 8, защото отскоро сме европейска държава, защото искаме да ги накараме да инвестират в сигурността и качеството на мрежата си. Защото техните разходи не са много по-големи. Но след като имат горна граница, която е, да кажем, 10 или 15 %, с които са започнали, икономисаните пари ги трансформират и ги изнасят.
- Значи тези пари дори не остават в България.
- Не, не остават.
- Тоест EVN в Германия плаща за 8%, а тука спестява разликата от 12 до 8%.
- Ако е в Германия или в Австрия, не може да мине една определена граница, която е от 4 до 6%.
- Тя е закована от техните правителства?
- Аз не знам какъв е механизмът за ограничаване на технологичните разходи там, но това е практиката в Германия. Ние къде искаме да сме? В Албания и Косово, които имат по 20–23% загуби, или да сме в Европа? Ние търсим, искаме да се приобщаваме към Европа – затова намаляваме до 8%. Те искат 10%. Ето го първото основание за увеличаване на цената.
Второто е следното: за първи път въведохме балансиращия пазар с реален финансов сетълмент от 1 юни тази година . Това означава разплащане между предизвикващите небаланса и тези, които осигуряват енергията, за да се балансира този недостиг. Тоест в заплащането на небалансите започнаха да участват както потребителите, така и производителите на електрическа енергия. И вече трябва да се правят графици, в които се предвижда каква ще е консумацията на участниците в твоята група – балансираща група се нарича.
EVN трябва да правят и правят графици на потребителите си на ниско напрежение. Те са много добри прогностици, защото познават профила на своите потребители и знаят какво ще се случи на следващия ден по часове. Затова прогнозите им се сбъдват с вероятност от 1% грешка.
Това означава, че ДКЕВР обаче, за да бъде сигурна, че те няма да търпят загуби, им дава толеранс от общо 2% върху разходите на битовите потребители. Получава се така, че колкото по-малко небаланс отчетат или им се случи, толкова по-добра разлика взимат. А сега искат от 2 да отидат до 5%, тоест да приберат по-голям марж – ето още едно увеличение на цената.
- Тоест те казват: „Ние губим нещо, вие трябва да ни го платите. Но от тук нататък ще го платите двойно“.
- Именно. Това увеличение на цената, което се иска, е всичко отгоре да го приберат в джоба си.
Следващ, трети компонент – надценката за енергията. Защото те продават енергия, която купуват от обществения доставчик. Досега сме им давали надценка 2%, те искат да бъде 3%. Сиреч 1% за „добър ден“.
И на четвърто място – друго много важно нещо при повишаването на сегашната цена е горната граница на приходите. Като направихме големите проверки в ЕРП , ние установихме, че има крещящи нарушения при формиране на приходи, при точно тези технологични разходи, административни разходи и т.н. Затова поставихме една горна граница на приходите – около 200 милиона лева за EVN. Така разсрочихме плащанията, че в годишен план ги направихме 41милиона. Те сега искат да отпаднат тези 41 милиона на година. И по този начин цената на тока ще се увеличи още.
- 41 милиона лева им е печалбата така ли?
- Не. Тези 41 милиона са приходи, които ние искаме да ограничим. Те възразяват срещу това.
Сумирани, изброените четири компонента водят до увеличаване на цената на дневната енергия с 18% и на нощната – с около 24 % и нагоре.
- Тоест увеличението не е продиктувано от липсата на пари за купуване на енергия и за инвестиции?
- Точно така. Какво обаче трябваше да се случи? Значи, това са 18 и 24%. Тук не става дума нито за НЕК като обществен доставчик. Не става дума нито за ЕСО – Електросистемен оператор, който е отделно от НЕК. ЕСО беше в НЕК, но заради изискванията на третия либерализационен пакет ги разделихме.
- Нека се върнем към това за какво става дума.
- Всички казват, че НЕК има 3 млрд. дълг. Той се структурира така: 1,5 млрд., към които ДКЕВР няма никакво отношение, защото те са около 800 млн. лв. за АЕЦ „Белене“ и около 700 млн. лв. за „Цанков камък“. Към това как ще се запълва този недостиг, ДКЕВР няма отношение. Ако по някакъв начин накарат ДКЕВР да компенсира тези загуби с увеличаване на крайната цена, това ще бъде престъпление към хората.
- Това е интересно. Защото „Цанков камък“ е политически обвързан с ДПС и ако сегашното управление начело с ГЕРБ опрости този дълг на ДПС и го вкара в НЕК, това означава един добър реверанс. Правилно ли разсъждавам?
- Аз не мога да правя такива генерални изводи, защото съм сигурен само, че тези 700 млн. лв. разходи по „Цанков камък“ са разходи, които не се признават – за пътища, за инфраструктура, за чашата на язовирната стена и т.н. Не мога да ги дефинирам точно. Но те нямат отношение към нашата работа. Българинът не е длъжен и не трябва да плаща тези разходи – както за „Цанков камък“, така и за „Белене“.
Остава да се говори за още 1,5 млрд. лв. Как са структурирани те? Най-напред имаме едни 260 млн. лв., които няма да се получат от търговията с вредни емисии. През 2013 г. ние разчитахме на около 400 млн. приход от търговия с емисии – защото тя се формира по следния начин: България търгува на една скандинавска борса свои излишъци с емисии, които са, примерно, от спирането на Оловно-цинковия завод в Кърджали, от спирането на „Кремиковци“ – там са били предвидени тези емисии, но при сегашните обстоятелства остават свободни и могат да бъдат продадени, екоминистерството ги търгува всяка седмица. Оттам идват приходи. Тези приходи трябваше да се използват за компенсиране на преференциалните цени, които трябваше да се изплащат на ВЕИ.
Обаче още от миналата година нещата се объркаха сериозно. Първо, поради падането на цената на емисиите, Европейският парламент с едно свое решение ограничи търговията за всички европейски страни. Каза: „Спирате да продавате емисии за определен период, за да вдигнат цените“. Освен това цената на емисиите намаля двойно. Това намали драстично приходите, т.е. ние трябва да намерим отнякъде 260 млн. лв., за да компенсираме липсите.
- Значи тук можем да говорим за неправилна прогноза на МОСВ.
- Именно. Те са прогнозирали погрешно приходите от търговия с емисии.
Имаме 400 млн. лв. неизплатени пари за работа на Помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ), които трябва да се намерят.
След това. Имаме дупка от около 400 млн. лв. за компенсиране парите, които вече за изплатени на ВЕИ от ЕРП-тата – заради занижените им прогнози за 2012 г.
Заради тези пари бяха започнати процедурите за отнемане на лицензи на електроснабдителните предприятия. Защото, като видяха, че не си взимат парите от НЕК, те започнаха да прихващат от НЕК, което е в разрез със закона за енергетиката. И ние бяхме принудени да предприемем процедурата за отнемане на лиценз – нямаше как по друг начин да ги спрем.
- Те твърдяха, че вие им дължите пари, а всъщност тези дължими пари са от НЕК.
- Да. Сега, в сегашната структура ги предвидихме тези пари. Има и още едни пари, които са за компенсиране на изплащанията на разполагаемост и въглеродни емисии към двете американски централи – те не са плащани много отдавна поради липса на средства.
Всичко това прави 1,5 млрд. лева. Тези пари ги предвиждаме и правим схема за изплащане на 1 млрд. лева в течение на 5 години – като ги планираме в цената на обществения доставчик.
Ние компенсирахме 1 млрд. лева, остана да се компенсира половин милиард и щяхме да го направим чрез схемата от 1 октомври.
Към тези пари, които пак ще влязат в цената на обществения доставчик НЕК и след това на крайния потребител, трябва да добавим 93 млн. лева, които бяха предвидени от тях да се дадат 20%, но това беше отменено от КС.
Всичко това събрано, насложено – водеше до едно увеличаване на тока от 6–7% за всички крайни потребители. Както виждате обаче, се появиха претенциите за още 18%, т.е. – не по-малко от 25% сумарно.
- Тези 18% са към първоначалните 6%?
- Да. С тези 6% казахме, че компенсираме досегашните претенции, и то на обществения доставчик. Значи липсата от 93 милиона и ония половин милиард от 1,5 млрд. лева, които установихме и ги признахме.
- Остават обаче много неясни неща. Защо след като АЕЦ „Козлодуй“ произвежда много евтина енергия, българите трябва да плащат заради прищявката на един или друг монополист, който очевидно си хваща всякакви разходи. Да кажем, цигани крадат ток, той ги вкарва в „технологични разходи“. Или нещо си е решил Европейският парламент – парите пак се калкулират за сметка на потребителя. Това не е реалната основа на пазара: „Давам пари срещу продукт“, а е: „Давам пари срещу приумицата на някого да плаща някакви неща“.
- Миналата година, 2013, брутното вътрешно потребление на България в частта „регулиран пазар“ е било 23 млрд. киловатчаса. Тази година прогнозите показват спад до 16 млрд. киловатчаса. Това е енергията, която ще консумират българските битови потребители и останалите малки промишлени обекти – защото голяма част от потребителите се изнесоха на свободния пазар. На свободния пазар електрическата енергия е 80 лв. за мегаватчас, а цената на обществения доставчик е 114 лв. Доста съществена разлика!
- Но разликата е заради всичко, за което говорихме досега…
- Казахме 16 млрд. киловатчаса. В същото време сега ще започнем да събираме, да видим какво задължително трябва да закупи общественият доставчик. Държавата е задължена да изкупи тази енергия. Коя е тя? От двете американски централи – „Марица Изток 1” и „Марица Изток 3” – задължена е по договор.
- От времето на Костов, трябва да го кажем.
- Да.
- За колко години е този договор? 15 години?
- Това са дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. Другата част са ВЕИ-тата, които са с дългосрочни договори 17–15 години в зависимост от технологиите.
Третата част са заводските централи и топлофикационните централи, които по закон също трябва да се изкупуват задължително.
Събирайки тези задължителни изкупувания на енергия и плащания за нея, ние получаваме 17,5 милиарда киловатчаса. Тоест тези 17,5 млрд. киловатчаса трябва да се изкупят задължително при тези много високи цени. А в същото време българският потребител трябва да изконсумира 16 млрд. киловатчаса. Какво правим ние при това положение.
- Всъщност това зависи от политиците, които са направили тези договори и трябва да ги спазва всяко правителство или комисия като вашата – независимо дали е справедливо или не.
- Точно така. Справедливостта няма никакво значение, щом си задължен по договор.
И тогава единственото нещо, което ние можехме да направим, бе да подадем двете жалби до ЕК – за прекомерна държавна помощ за ВЕИ-тата и за неправомерна държавна помощ за двете американски централи. Вече има прецеденти в Европа – в Полша и Унгария такива договори са анулирани, прекратени.
Засега единствените ни възможности са енергията от АЕЦ „Козлодуй“ да се използва, за да се компенсират с нея технологичните разходи, тези 8%. на ЕРП и загубите в преносната мрежа на ЕСО. Това е евтината енергия, която ДКЕВР оценява на 30лв/МВтч.
- Но в едно интервю вие казахте, че сте махнат от ДКЕВР основно защото сте се разровили дълбоко във ВЕИ-тата. Може ли да поясните какво точно открихте като се разровихте?
- Причина за инвестиционната проверка на ВЕИ-тата, и по-точно на фотоволтаичните и вятърните централи, е големият бум през 2012 г. в периода февруари – края на юни.
Около 300 мегавата са присъединени в рамките на двайсетина дена през юни 2012 година. Случват се небивали неща. Централа, която на практика не съществува, и това се вижда сателитно, има акт 16. А на поляната вместо каквито и да било съоръжения има една тоалетна. Това първо.
Второ. Централа, чиято електрическа енергия се изкупува на преференциални цени, без все още да им има проведени 72-часови проби. Централа, която е изградена с разрешение за определена мощност, а се оказва, че е с много над тази мощност. Фактически тя ще произвежда не енергията, която й е разрешена, а много повече.
- Кой ги дава тези лицензи, разрешенията за строеж?
- Дават се от общинските служби, а приемателните комисии са от ДНСК. По едно време се взе решение за определена категория обекти разрешително да дават местните организации за независим надзор. Там корупцията се развихри страхотно. Приема се обект, който изобщо не съществува или, примерно, обект, който не е довършен. Или обект, който се различава драматично от заявеното предварително.
- Но това може да си го позволи само една политическа власт.
- Всичко това става по времето на Бойко Борисов.
- На ГЕРБ. Вие имате ли обяснение защо? Тъй като, примерно, Цветелина Бориславова има сериозен бизнес там. Митко Каратиста беше в тези среди.
- Имам обяснения. Най-големият брой такива незаконно присъединени обекти е на територията на EVN. Най-големият брой такива централи са свързани с Иво Прокопиев.
- А, и оттам е войната между тях.
- Оттам е войната срещу мене – затова ме махат. Защото бръкнах в кошера на осите. Това е.
- Но всички казват: Иво Прокопиев го устройва връщането на Бойко Борисов. Това вече е политически въпрос.
- Няма как да отговоря на него. Не искам да напускам експертното ниво.
- Иво Прокопиев по каква линия влияе на EVN?
- О, не знам дали й влияе. Аз просто наблюдавам нещата. Централите с големите нарушения са основно на лицензионната територия на EVN. Значи някой е позволил това. И другото очевидно е, че много голяма част от тези централи са свързани по един или друг начин с Иво Прокопиев.
- Тоест, ако теглим чертата, българите плащат по-скъп ток, защото някакви хора искат той да бъде по-скъп, а не защото токът наистина е скъп по пазарни критерии.
- Така е, защото държавата е задължена да купува по-скъп ток и няма кой друг, освен хората, да го купува. На свободния пазар той не може да се продаде на тази цена, която я има по договор.
- А тези договори ги сключват политици.
- Двата дългосрочни договора за „Мариците“ са сключени по времето на Костов. За да бъдем откровени, примерно, договорът за „Марица Изток 1“ е с държавната гаранция и подкрепа по времето на НДСВ.
- По времето на царя. Тоест НДСВ продължава тази схема.
-Да, да, да. Дългосрочните договори за ВЕИ-тата пък се дължат основно на закона, подготвен от Делян Добрев и приет по времето на ГЕРБ. След като го написа, стана министър.
- Отново да повторим. Токът се плаща по-скъпо, защото доставчици по веригата искат да го продадат по-скъпо, а не защото струва толкова. Излиза, че това е злоупотреба на политиците.
- Злоупотребата е на тези, които са били на власт. Които са имали власт. Които са сключвали договори. Освен това у нас икономиката се срина. Не може в държава, в която има 12 000 мегавата инсталирана мощност, върховият товар да е под 4000 мегавата.
- Инсталирани производствени мощности?
- Да. И какво тогава да направим? Как да има нормални цени? Единственото лекарство е да се прекратят тези договори, да се освободи напълно пазарът – така, както ни е предписано от Европейската комисия.
- Противниците ви обаче ще ви кажат, че за да се освободим от тези договори, трябва да платим огромни неустойки.
- Това е единият вариант. Другият вариант е ЕК – и аз храня надежда за това – да изпълни задълженията си да разгледа жалбите ни и да ги одобри. Освен ако новият състав на ДКЕВР не оттегли жалбите…
- Мислите ли, че това може да стане?
- Не мога да твърдя нито едното, нито другото.
- В предварителния ни разговор казахте да следим как ще се държи едно от големите ЕРП-та спрямо жалбата срещу България.
- Да, интересно е. Защото имахме подозрения, че ако се удовлетворят ценовите претенции на EVN, това ще е компенсация, за да оттеглят жалбата срещу България.
- Но ние не знаем как ще се държат новите управници спрямо интересите на България.
- Да, това е така. Но искам да ви кажа и че нашата държава е поставена в много неудобна ситуация – защото с поведението си членовете на служебното правителство предопределят лош изход за България по това арбитражно дело. Имали сме разговори с адвокатите на България по него. Те казаха: „Молим ви се – опитайте се да спрете вашето правителство да приказва, защото с този начин на говорене вие ще загубите делото“.
- Въпреки това те продължиха да говорят.
- Да. И по този начин се получава следното: „Или ще вдигнете цените, или ще загубите 1 млрд. лева. А като вдигнете цените, има вероятност ние да се откажем от това дело“.
- Какво ще стане според вас, ще се вдигне ли цената на тока и с колко?
- Ако се вдигнат, ще се върне бързо февруари 2013. Трябва да мислят. Тези хора трябва да мислят.
- Според вас коя е разумната цена? Тази, която вие сте заложили ли – 7%?
- Да.
- Но според моята логика и тя не е оправдана. Ние плащаме за алчността на някакви хора.
- Тези 93 милиона, които са отменени с решение на КС, трябва да се компенсират отнякъде. Трябва да дойдат отнякъде. Няма да ги плащат ВЕИ-тата – тогава някой трябва да ги плати.
- Това е вече юридически разговор. Един въпрос – политически. Понеже сте били изкушени от политиката. Митът за енергийната зависимост от Русия.
- Силно преувеличено е това. Защото, ако има някаква зависимост, тя е зависимост за цяла Европа. Тя засяга доставките на природен газ. И не само Германия. Италия, Австрия… Ние не сме по-малко зависими от тях в това отношение. Но по отношение на електроенергетиката не бих казал, че има зависимости.
- Следователно това зависи изцяло от нас, от политическата конюнктура.
- Има дългосрочни решения, дългосрочна стратегия – за които има документи.
- А защо всички политици казват, че има хаос в енергетиката – сякаш това е свръхсложна история и не може да се разбере кой за кого работи?
- Няма нищо особено. Просто трябва нещата да са подредени и да се спазват приоритетите.
- Как?
- Ами като например се спазва принципът за независимост на ДКЕВР. Като се даде възможност на ДКЕВР, като вземе решение за наказания на някого, те да се изпълняват.
- А не да зависите от държавата, както сега всъщност ви принудиха с оставката ви.
- Да, да.
- Тоест вие сте независим орган и имаше политически натиск да ви освободят.
- Да. Като се говореше, че преди това сме се поддавали на политически натиск.
-А вие поддавахте ли се на ДПС и на БСП?
- Не трябва да се бъркат съвпадения в тези, съвпадения в предложения за решения и дискусии с политически натиск.
- А вие сте жертва на какво?
- Аз съм жертва на корпоративни интереси, провеждани по времето на измекярското служебно правителство на Георги Близнашки.
- Хайде да кажем за кои корпоративни интереси точно става дума. И защо.
- Аз ви казах трите главни причини: цената, ВЕИ-тата, арбитражното дело. Това са основните причини.
- Тоест това ще отпадне, ако повишим цената на тока, ВЕИ-тата се откажат от какво? Да го повторим – няма лошо.
- Ако се задоволят апетитите на ВЕИ-тата, нищо – те ще продължат да работят в такива условия.
- Да кажа за читателите. Проблемът с ВЕИ-тата е, че ние все едно сме наели повече таксита, отколкото имаме нужда. Все едно сме 5 души, но сме наели 20 таксита да ни возят. Но сме длъжни да им плащаме, въпреки че те не ни возят. Това правилна аналогия ли е?
- Да. Возят ни на една много висока тарифа с дългосрочен договор, въпреки че нямаме изобщо нужда от това.
- Въпреки че можем да ползваме метрото, примерно. Което е АЕЦ „Козлодуй“.
- Ааа, това е хубава метафора.
- „Уестингхаус“. Как гледате на тази стъпка?
- Един добър проект. Една добра възможност за диверсификация. След като говорим непрекъснато за руска зависимост, ето една възможност.
- Аз съм бил противник на „Белене“, защото излизаше 4–5–6 милиарда цялата АЕЦ. А сега излиза, че един блок на „Уестингхаус“ излиза много повече. Не е ли грешка?
- Не съм подготвен за тази тема. Знам, че реакторът е много добър, изцяло ново поколение. Такъв реактор се строи в момента, ще влезе много преди нашия – ще можем да го видим.
Когато говорим за диверсификация на ядреното гориво, нека да коментираме и за каква национална сигурност става дума. При положение че всичкото ни ядрено гориво се доставя…
- От Русия.
- Все пак това не е толкова страшно, трябва да мислим и за тези неща.
- Самата Русия няма нищо против, предполагам.
- Не.
- Имали ли сте натиск от руски енергийни интереси? Защото вие заемахте култова длъжност.
- Не, категорично не. По никакъв начин – всичките тези месеци, в които се разискваха много важни въпроси, свързани енергетиката.
- Неминуемо ли е увеличението на тока според вас? Защото всички ни казват, че плащаме най-евтино в целия ЕС за електроенергия.
- Не, не, не. Според мене трябва да се работи за следното нещо. Ние в България може да плащаме най-евтината енергия в целия ЕС, но правилният начин на разсъждение е с една средна заплата колко ток плаща един германец, един австриец, един българин.
- Точно така. Разликата е поне 4, да не кажа – 5 пъти. - Но това не зависи от ДКЕВР, а все пак от Валутния борд и от заплатите може би.
- Зависи основно от приходите. Задължение на ДКЕВР е да следи за балансите. И досега се опитвахме да правим това.
- Защо беше нужно създаването на БЕХ? Това означава, че се явява една шапка над вас. Има ли административен, организационен, мениджърски смисъл това нещо?
- Да, има. Първо, ситуацията в момента е много сложна – защото БЕХ е страна по много международни договори и е длъжник на много кредити.
- Затова ли беше създадена? За заеми?
- Не знам за какво беше създадена, но напоследък определено се усещат интереси чрез това правителство да се прокара приватизация на БЕХ, което ще бъде национално предателство.
- Защо?
- Защото в БЕХ са съсредоточени най-големите държавни производствени мощности. Тяхната приватизация…
- Идеята е да се приватизира БЕХ? Аз не съм чул това!
- Е… Погледнете. Разговаряйте с хора от БЕХ, за да ви покажат какво се случва и по какви сценарии им се влияе.
- Тоест това беше шапка на няколко енергийни гиганта. Но ако там приватизират…
- В БЕХ влизат „Булгартрансгаз”, „Булгаргаз”, ЕСО, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, „Марица Изток 2“.
- Това е голямата новина. Излиза, че ако приватизираш БЕХ, приватизираш всичко.
- Приватизираш България. Въпросът за националната сигурност остава някъде далеч.
- Аз това не го знаех. Това е много голяма тема. Основната.
- Да.
- А защо имате усещания, че някой иска да приватизира БЕХ?
- Ами представете си, че съм виждал…
- Проекти за договори?
- Подобни презентации.
- Предложения за това?
- Да. Но без подпис, без печат.
- Пак аналогия, за да е ясно на читателите. Все едно правим държавен резерв, който в Щатите е частен. Това е съвсем друга философия, но той определя банковата система на САЩ.
- БЕХ ще определя енергийната политика на България на 1000 процента и той ще е частен. Възниква въпросът какво ще се случва не само с енергетиката на България. С бъдещето на България. С всяко едно правителство, с всичко.
- Искате да кажете, че не по време на вашето управление има апетити БЕХ да бъде приватизиран?
- Да. Но не при предишното управление – това нещо се проявява сега, с влизането на служебното правителство на ГЕРБ и Близнашки.
- Какво ви дава основание да смятате, че искат да го приватизират?
- Възможният начин са приказките за голяма задлъжнялост на БЕХ.
- Защо тогава да не го закрият?
- Това е политическа схема. Докарал си предприятието до фалит, след което го вземаш за жълти стотинки – чрез дълговете, които има.
- А дълговете ще бъдат на държавата, а печалбата за новите собственици.
- Точно така.
- Аз мислех, че БЕХ трябва да се разпусне.
- Не може да се разпусне, защото е страна по договор.
- Тя беше създадена по времето на тройната коалиция, нали така?
- Спомнете си колко кредити отпуска тя. Консолидира няколко кредита на НЕК. След което отпуска един консолидиран кредит от своите. И кредитът на НЕК става кредит на БЕХ.
- А вие какво отношение имахте към БЕХ?
- ДКЕВР ли? Никакво, защото БЕХ не е неин лецензиант. Но всичко това е правено, за да се спаси НЕК, да се даде глътка въздух, за да могат да работят. Сега това се трансформира от новите власти в начин да бъде приватизиран БЕХ. Това се използва.
- Това е много важна тема. Докато се караме за цената на тока, за всичко. Но ако се приватизира БЕХ, приватизираш енергетиката на България. Можем ли така да се изразим?
- Разбира се. Не, ти приватизираш направо България. На практика това е остатък от икономиката на България.

Автор: Явор Дачков, Гласове





Име:

Коментар:



Моля попълнете капча кода по-долу
captcha

Меню