Общество

30 July 2015

Прегледана: 625 пъти

Хоминидус Апатикус или какво е да си българин!



Живеем в държавата на „Кой“. Медии, политици, всякакви финансисти и анализатори със съмнителна кариера и морал живо се интересуват от „Кой“. Въобще, въпросът „Кой“ се превърна в алфата и омегата на прословутият български преход. Който упорито не иска да свърши, може би, защото никога не е започвал. Въпросът “Кой„ се превърна в екзистенциалният рефрен на нашето племе, упорито лъгано, че е общество. Разбира се, че е важно да задаваме въпроси, но още по-важно е да откриваме отговорите. У нас, отговорите, отдавна са се обезсмислили, като ненужни. Защото племе, което не помни, е обречено да задава един и същи въпрос, отново и отново. В земята на хоминидус апатикус всичко се повтаря със зловещо постоянство. Изгубени, между ракията със салатка и пазаруването на поредният по умен от нас, самият телефон. Люшкани между поредното реалити и новият кредит, който би трябвало да осъществи мечтите ни. Не нашите мечти, а онези от синият екран.

Хоминидус апатикус не обича да помни. Въобще помненето е трудно занимание, от което не ти става леко на душата. Помненето предразполага към анализиране на миналото. Помненето има неприятното свойство да ни държи отговорни за постъпките ни. А непомненето е толкова удобно. Също като да изпиеш три ракии и смело да удариш по масата. Убеден, че ще се изправиш срещу всички неправди. После идва махмурлука и удобната амнезия.

В земята на забвението, всичко се прощава.

Прощават се грешките на политиците. Прощават се престъпленията . Прощава се безразличието на институциите. Прощава се и липсата на елементарна справедливост.

В земята на хроничната апатия, паметта е бреме. Непомненето прави съществуването по-лесно. Непомненето удобно замита всякаква критична мисъл.

Тези дни отново ни изненадаха с поредното абсурдно служебно назначение в сферата на отбраната. В този театрален състав военното министерство би трябвало да се преобразува в пътуваща театрална трупа. И без това обикалят села и паланки, за да ни обясняват, колко е хубаво да имаме американски бази от които не вземаме пари. Единствени в Европа. Да ни обясняват колко е хубаво да прелитат американски самолети над един национален фолклорен събор. Явно, за да ни демонстрират кой е Господаря. Колко е хубаво да приютяваме американски военни части, които, както се оказва, не са част от ангажиментите ни към НАТО, а изцяло по настояване на Вашингтон. Бързо забравихме и лъжите на военния "министър" и външния ни "министър".

Нали сме безпаметен народ, бързо забравяме и прощаваме. Перманентната ни амнезия се превърна в наша национална черта. Забравихме за февруарските протести и самозапалилите се хора. Забравихме за Костинброд и Мишо Бирата. Вместо да потърсим криминална отговорност от Борисов, ние го върнахме на власт. Защото помним малко. Забравихме поредица от скандални назначения и реабилитиране на разследвани и осъдени, на две инстанции политици, като Цветанов. Не само, че забравихме, но и позволихме на „сивият кардинал“ на ГЕРБ да инициира закони, в пълен нон-сенс с всякаква правна логика. Бързо забравяме и още по-бързо прощаваме на всички, които са ни крали, предавали и лъгали. Благородни и невинни в своята свещена простотия.

Мая Манолова е новият омбудсман. Ще защитава племето от всички неправди. Същата персона, която подмени препоръките на племенното общество към изборния закон, за да запази статуквото на партийните вождове. Сега ще защитава интересите ни! Може би, навсякъде другаде по света, това щеше да бъде абсурдна номинация. Но не и в обществото на хоминидус апатикус. Тук всеки политик се връща на бял кон, без никой да му държи сметка за бивши грехове.
Върховният вожд на племето Плевнелиев, прочут с имотите си в чужбина, изненадващо се оказа с липсващи такива в имотната си декларация. В друга държава щеше да бъде подведен под криминална отговорност за укриване на имоти и доходи. Но в държавата на хоминидус апатикус, това е нормално събитие. Вместо да бъде разследван нашият, почти велик вожд, мъдро констатира, че „Красотата на света е в това, че е красив!“ Някой индивиди в земята на хоминидус апатикус-амнезикус, позволили си да помнят, се възмутиха. За останалите това беше прозрение. Нали у нас, всеки ден е едно амнезийно ново начало.
Както е нормално събитие, другият ни по-велик вожд Борисов, в рамките на две години да промени позицията си по теглене на поредният заем. Всъщност, в България, всеки заем е първи. Всеки гаф на политик също е първи. Защото хоминидус апатикус страда от перманентна амнезия. Всяка реформа, също е нова и прекрасна. Всяка грешка е невинно нова и единствена.

В земята на хоминидус апатикус–амнезикус всичко е обречено да се случва отново и отново. Единствена приемственост, която съществува, е в нескончаемото ограбване, предаване на национални интереси и обедняване на племето.

Мисля си, дали нашите наследници бързо ще забравят и простят нашата апатична амнезия. Дали ще ни простят за безразличието и бездействието ни, оказали се по-силни от крехкото ни възмущение. Дали ще ни простят, че забравихме как да се борим и да отстояваме правата си. Ще проявят ли разбиране към самостоятелното оцеляване, което превърнахме в наша житейска философия.
Дори и да преглътнат всичко това, дали ще ни простят, че загубихме достойнството си.
А може би няма да помнят! Защото така ще сме ги научили.

Тодор Галмадиев

ZADKULISITE.COM




Истина написа на 31/07/2015г. 00:40ч.
Това състояние господине в медицината се казва деменция.




Име:

Коментар:



Моля попълнете капча кода по-долу
captcha

Меню