Общество

06 April 2015

Прегледана: 769 пъти

„Властта” в България не е на хората или как си останахме тоталитарна държава



По-скоро важен е изводът, че българската държава след 1989 г. премина през сериозни обществени трансформации и се превърна от един тип тоталитарна държава в друг тип тоталитарна държава-псевдодемократична. Изградената нова система на управление на страната отново е командно-административна. Стотици хиляди са впрегнати в държавната администрация, за да ни е „по-подредена държавата”. На осмо място сме в света по броя на полициаите на един жител. Налице е един добре работещ механизъм за подтискане. И единствената разлика от преди е, че днес имаш избор да си тръгнеш. Нямаш избор да промениш това статукво.

В резултат на последователното и мощно облъчване на българското общество от „свои и чужди” фактори страната ни уверено следва „предначертания” й път. А този път е пътят на все по-растящата пропаст между хората и властта. Използвам понятието власт като символ на всичко, което е „отнето” от суверена (т.е. народа) по най-демократичен начин. Използвам израза, за да се опитам да ви убедя, че българската държава е формална. Защото не е това, което заявява, че е.

Дълго време и аз, анализирайки обществено политическите процеси в страната и социално-икономическото й развитие, съм защитавал тезата, че днес са необходими дълбоки промени в Конституцията, т.е. в търсенето на по-ефективен баланс между властите в страната и с това съм свързвал нейното превръщане в истинска европейска съвременна държава. Оказа се, че това е много малка част от необходимото. Защо?

Каквато и Конституция да имаме, каквито и закони да приемаме, ако трайно и обхватно не отразяват действителното съотношение на протичащите обществени процеси те остават само на хартия. Получава се обстановка, в която ние сме в състояние на едно шизофренично , т.е. раздвоено положение. Приемането на законите от НС е едно своеобразно надлъгване с Конституцията за узаконяване на ламтежа на политическите играчи днес. Ламтеж, който е свързан с изграждането на добре работещи механизми за източване на държавата. За всичките 25 години на т.нар. преход „съвсем законно” се постигна:

- Промяната на собствеността в страната - от обобществена тя постепенно премина в частни ръце. И това не касае само недвижимата собственост, а и финансовите, производствените и др. активи.

- Цялата банкова система успешно премина в частни ръце. БНБ не осигури (случайно) държавен надзор и де факто с времето се трансформира в институция защитаваща частните интереси на банките, за сметка на българския вложител, българската икономика, на обществения интерес.

- Целият икономически потенциал, който имаше страната в началото на прехода също премина в частни ръце. И тук изградените институции, които трябваше да защитят обществените и личностни интереси на всички български граждани се превърнаха в защитник само на интересите на едната страна - собствениците.

- Политическият елит, като марионетка на финансовия капитал, превърна съдебната система, чрез политическите си назначения във Висшия съдебен съвет и чрез изработването на правилата на функционирането на тази система, в параван за машинации и далавери.

- Още с формирането, на което и да е Народното събрание, тези които финансират задкулисно (и явно даже), политическите партии, залагат неговото обезличаване и в Парламента попадат политически партии и такива избраници, които са послушни и верни на своите „господари”.

- Министерският съвет вече съсредоточва в себе си такъв властови потенциал, че той на практика узурпира властта в България. И тук не е въпросът кой е председателят на МС и министрите, а в това, че се създадоха всички механизми (знайни и незнайни) да се държи в еднолично подчинение страната. Да се формират пътищата за източването на бюджет, европейски фондове и проекти. Има ли някой непредубеден, на който да не му е ясно, че не Народното събрание избира Министерския съвет?

- Президентът на България, особено през последните години, е просто една марионетка.

Можем да задълбочим анализа, да го подкрепим с много примери и факти. Това, според мен не е нужно, защото българският народ знае достатъчно добре какво се случи през всичките тези години. По-скоро важен е изводът, че българската държава след 1989 г. премина през сериозни обществени трансформации и се превърна от един тип тоталитарна държава в друг тип тоталитарна държава-псевдодемократична. Изградената нова система на управление на страната отново е командно-административна. Стотици хиляди са впрегнати в държавната администрация, за да ни е „по-подредена държавата”. На осмо място сме в света по броя на полицаите на един жител. Налице е един добре работещ механизъм за подтискане. И единствената разлика от преди е, че днес имаш избор да си тръгнеш. Нямаш избор да промениш това статукво.

Обществото и хората умело се разделят на добри и лоши. Все повече българи, обаче осъзнават, че са манипулирани, лъгани и използвани и разбират, че нямат държава. Възможностите за промяна на ситуацията са изключително ограничени, защото наред със всичко казано до тук и т.нар. неправителствени организации, браншови съюзи, профсъюзни и синдикални организации са щедро финансирани и използвани в услуга на тази нова тоталитарна държава.

Единственият, според мен, изход от тази ситуация е всеки един от нас да разбере, че без него не може да промени тази система. Смисълът на действието в тази посока е да дадем израз на истинските си чувства. Да не позволим да бъдем повече политически използвани, да залеем европейските институции с примери за истинското състояние на нещата в България. Да покажем истинския образ на властта в България. Да подкрепяме хората, които дръзват да казват истината, опълчват се на статуквото. Според мен, е необходимо да се самоорганизираме и излезем на улицата. И този път да бъде автентично. И да си искаме държавата обратно. Така ще покажем, че сме народ, а не поданици....... Да, знам, че това е тежък избор, защото „те” ще те оставят без работа, ще ти съсипят бизнеса, няма да спечелиш нито един „конкурс” или проект, ще преследват децата ти.........Така „те” ще продължават да живеят на наш гръб, докато храним монополните им системи, пълним здравната им каса...... от мизерните ни заплати и пенсии, които ни раздават като подаяние и от данъците на едва кретащия легален бизнес.

Показателен е случаят, който се разиграва вече години с т.нар. Фонд „Земеделие”. Една институция - проформа в рамките на МЗХ, най-голямата „банка” в България с хиляди служители, която е символ на корупцията и арогантността. Никой не си направи труда да извади на показ делата й. Милиарди евро се прахосаха за всичко друго, не и за развитие на земеделието. То не бяха коли, джетове, самолети, фотосоларни паркове и какво ли не още. Вместо това на Цветница – голям християнски празник, собственикът на една медия е с изпочупени пръсти, защото е дръзнал да публикува част от грозната истина. А ако се разровят всички институции в страната?Кой ще е следващият пребит? И той ли сам ще търси похитителите си?

Ние българите ще чакаме ли отново някой да ни освободи? Все на други ли ще разчитаме?


Васил Калинов
www.vassilkalinov.com






Име:

Коментар:



Моля попълнете капча кода по-долу
captcha

Меню