Общество

16 February 2015

Прегледана: 755 пъти

Защо и как бяха избрани банките, които ще кредитират България с цели 16 млрд. лева



Темата за външния дълг е основна в последните няколко дни, но въпреки че получава завидно много време под светлините на прожекторите, изненадващо много неща остават неясни. Споровете по въпроса основно гравитират около това лихвеният процент при кое управление е бил по-изгоден, защо в единия случай имало протести срещу дълга, а в другия – не, и т.н.

Тези точки, разбира се, са важни, но извън разговорите остава един фундаментален въпрос – кои са тези четири банки, които ще посредничат? Да, имената им са известни вече – Citigroup Global Markets Ltd., HSBC Bank plc, Societe Generale и UniCredit Bank, но... кои са те всъщност? Това не става ясно от експертите, гастролиращи из телевизионните предавания. Поради тази причина екипът на Хаштаг-BG направи разследване и откри някои тревожни факти.

Първото нещо, което казват всички управляващи, които имат досег с тези банки, е, че те са "световни лидери". Да, но световни лидери по какво? Защото това, че една банка е голяма, далеч не означава, че България може с лека ръка да се свързва с нея. Понякога значи дори точно обратното.

Нека започнем първо със Citigroup Global Markets Ltd. Справки в Bloomberg и Yahoo Finance показват, че компанията е основана през 2000г. и е базирана в Лондон, Великобритания. Определена е като „европейският клон“ на американската корпорация Citigroup, занимаваща се с финансовите дейности в Европа. Поводът за притеснение тук е, че различни дъщерни фирми на Citigroup (каквато е Citigroup Global Markets, Ltd.) в продължение на над 10 г. са уличавани в незаконосъобразни практики, участие в които вземат и производители на наркотици и корумпирани политици. В статиите на авторитетни американски и британски издания, които открихме, се наблюдава тенденцията Citigroup да се оправдава винаги по един и същи начин – не е в състояние да контролира действията на абсолютно всички свои служители, както и да избягват разследвания от правосъдните министерства на различни държави, постигайки споразумения и заплащайки просто глоба. По този начин не става ясно кое точно в механизма на Citigroup причинява скандалите и има ли напредък в отстраняването на проблемите.

Екипът на Хаштаг-BG състави по хронологичен ред за последните 17 години списък с по-важните публикации във водещи западни медии за някои практики на тази банка:

- статия на Уошингтън Поуст от 04.12.1998 г. сочи, че в периода 1992 – 1994 г. клонът на Citibank в Мексико помага на Раул Салинас (братът на Карлос Салинас – президент на Мексико, 1988-2004, известен с това, че е взимал заплата 190 000 долара, а е работел като чиновник) да прехвърли парите си в Швейцария. От Citibank считали, че парите били законни, но един техен служител твърди, че Раул Салинас не е бил проверяван, което е в нарушение на политиките на компанията. През 1998г. швейцарските власти заявяват, че разполагат с доказателства, че парите на Раул са от наркотрафиканти;

- статия на Лос Анджелис Таймс от 11.05.2004 г. пък информира, че Citigroup постига споразумение да заплати 2.6 милиарда долара обезщетение на инвестирали в телекомуникационната компания WorldCom. Според разследващите случая в периода 2001-2002 Citibank е разпространявала невярна информация за печалбите на компанията;

- от статия на Ройтерс с дата 03.03.2005 г. се разбира, че Citigroup отново изплаща обезщетение, този път в размер 75 милиона долара на инвестирали в Global Crossing. Както предния случай, тук също Citigroup е била банкер на въпросната фирма и е давала невярна информация за печалбата;

- статия на Уошингтън Поуст от 11.06.2005 г. ни съобщава, че Citigroup заплаща 2 милиарда долара обезщетение на инвестиралите във фалиралия енергиен гигант Енрон. Citigroup е помагала на Енрон да прикрие лошото си финансово състояние;

- статия на Ню Йорд Таймс от 27.03.2008 г. разкрива, че Citigroup изплаща допълнителни още 1.6 милиарда на инвестиралите в Енрон;

- статия на Ню Йорк Таймс от 26.06.2009 г. разкрива, че Япония санкционира Citigroup заради необновена от 5 години система за информиране при наличието на съмнителни транзакции;

- статия на BBC от 29.07.2010 г. разказва как Citigroup ще трябва да изпрати 75 милиона долара обезщетение на подведени от клиенти, инвестирали в ипотечния пазар;

- в статия на Ню Йорк Таймс от 14.07.2014 г. пък четем, че Citigroup постига споразумение да заплати 7 милиарда долара заради участието й при формиране на ипотечната криза в САЩ.

Само в тези няколко нашумели случая Citigroup е била принудена да изплати над 13 милиарда долара глоби и обезщетения. До какъв размер би набъбнала тази сума, ако към нея се прибавят и всички споразумения и обезщетения, които Citi трябва да плати, но остават в тайна, можем само да гадаем. От всичко това е видно, че големината на една банкова институция не е гарант за нейната почтеност.

Нека разгледаме и базираната също в Лондон, Великобритания HSBC Bank plc, дъщерна фирма на HSBC. Хаштаг-BG припомня, че банковият гигант HSBC нашумя у нас в последните дни след като международно журналистическо разследване разкри, че банката е "помагала" на хиляди милионери и милиардери от цял свят да укриват данъци и нелегални приходи посредством услугите на HSBC в Швейцария. Оказа се, че замесени в схемата са и 74 български граждани, които са скрили над 380 милиона долара чрез HSBC.

- статия на Дейли Мейл от 09.11.2012 г. сочи, че британската данъчна администрация започва разследване срещу HSBC по сигнал, че банката държи 700 милиона лири в 4000 сметки в клоновете си на о-в Джърси (известна офшорна зона). Според сигнала сред лицата, чиито пари са там, може да се открият Даниел Бейс – известен наркотрафикант, банкери, уличени в измама и соченият за „най-голям компютърен престъпник на Лондон“;

- статия на The Globe and Mail от 11.12.2012 г. пък информира, че HSBC заплаща 1.9 милиарда долара на САЩ за пране на пари и официално признава допуснатата грешка;

- статия на Индипендънт от 06.02.2013 г. разпространява информацията, че изпълнителни директори на HSBC признават, че проблеми в структурата на банката са я направили лесна мишена за производителите на наркотици и терористи;

- на 19.03.2013 г.BBC дава трибуна на Рикардо Ечегерай – директор на Аржентинско данъчно бюро, който обвинява HSBC в изпирането на 392 милиона песос и укриването на други 224 милиона песос.

И накрая бихме искали да привлечем вниманието ви и върху френския гигант Societe Generale. Един от скандалите, в които се замеси името на банката, обиколиха световните медии през 2008 г. В своя обстойна статия от 25.01.2008г. Ню Йорк Таймс разказва как банката е допуснала 7.2 милиарда загуба заради действията на един единствен служител.

Хаштаг-BG смята, че е резонно да бъде поставен на обществено обсъждане както въпросът със заемането на огромен ресурс в 12 без 5 и без капчица публични консултации, но и темата свързана с това, с кого се обвързва дългосрочно България. Защо управляващите решават да ангажират децата ни с изплащането на цели 16 млрд. заем, чиято необходимост остава неясна? Освен това е важен и кредиторът - на каква база и защо са подбрани именно тези банки? Очевидно не е заради добрата им репутация. Дали не са подбрани точно заради лошото им име и опита им в укриване на данъци и прикриване на всякакви глобални далавери? И ако е така, нека зададем и следващия важен въпрос - кой има интерес да теглим огромни кредити от съмнителни източници, които ще изплащат бъдните поколения?

Автор: Хаштаг-BG

Колаж: Иво Ангелов, СВОБОДЕН ЧОВЕК






Име:

Коментар:



Моля попълнете капча кода по-долу
captcha

Меню