Детонатор

26 January 2015

Прегледана: 1295 пъти

ЕКСКЛУЗИВНО от "Хвани ме за кобура" на Веселина Томова! КРЪГЪТ В ДАНС „ТАЙФУНИ С НЕЖНИ ИМЕНА”. КАК СЕ „ПРИВАТИЗИРАТ” ОТНОШЕНИЯ С ПАРТНЬОРСКИ СЛУЖБИ.



„…Парашутистът избра за свой псевдоним азбучното име „Сигма”, а дългокосото проявление на италианския чар с „изтънчен маниер”, се спря на кодовото име „Сион” – символ на спасението от бедствия. Всъщност, Сион е място, където се спазват божиите празници. Сион или Цион се използва много често като синоним на Ерусалим.
Оставях служителите на звеното сами да избират псевдонимите си. По-късно те бяха заменени с числа, но сега ми беше интересно да анализирам техните асоциации при избора на личния им код.
Спорно беше дали в екипа ни вече имахме „спасител”. По-скоро се разгръщаха мащабите на едно бедствие, чийто стремеж бе да се стопират всякакви намерения за изграждането на истински контраразузнавателен специализиран отдел.
Пред асансьора, във фоайето на агенцията, се засякохме с Ваньо Цветков. Той оглави звеното за борба с наркотрафика след настъпилите промени. Преди това бе дългогодишен служител по линия на наркотиците в НСБОП. Беше добре информиран за немалка част от схемите, осигуряващи трафика и разпространението на синтетични, „бели” (кокаин) и „жълти” (хероин) международни пратки, от които се печелеха милиони левове.
Имаше поглед и професионален нюх за някои добре структурирани канали, които в определени случаи ползваха скритата протекция на политически фигури и служители от специалните служби, в това число и от НСС. Подобни „чадъри” винаги са били заклеймявани, но партнирането с редица международни правоохранителни институции по линията на борба с наркотиците твърде често може да се окаже изключително доходоносно, особено в сферата на т.нар. контролирани доставки.
Интересни са международните оперативни игри с надеждни доброволни сътрудници, които се реализират след съвместно одобрение от ръководствата на редица партньорски служби. Друг е въпросът, доколко тези игри са презентирани искрено от заявителите при санкционирането им.
Ваньо Цветков имаше значима информация, която бе намерила място в изписаните служебни нормативни документи, дали ход на редица оперативни реализации. Немалка част от тази информация той усърдно пазеше и съхраняваше, някъде дълбоко в себе си. Нямаше как да не я капсулира в съзнанието си, тъй като тя можеше да взриви не една кариера на просперирали политически, икономически, а и правоохранителни фигури.
Не знам дали това не бе проявление на някакъв вътрешен инстинкт за самосъхранение през годините, или търпеливо изчакване на оперативни възможности за справедливо налагане на законови санкции. При всички случай, Цветков познаваше отлично материята на наркобизнеса.
Сега Петко Сендов го бе привлякъл като специалист в областта на борбата с наркотрафика, ползващ се с чисто име.
Според журналисти – анализатори на правоохранителната дейност, в НСС, а така също и в НСБОП , през годините на демократичните промени са „разпъвани чадъри” в сферата на наркобизнеса и контрабандата. Подобна тенденция е невъзможно реално да се осъществи без наличието на осигурена политическа пасивност или тайно съгласие в тесен професионален, бизнес и политически кръг.

Ваньо Цветков познаваше добре мръсните практики в НСБОП, но бе информиран и за много нерегламентирани явления, зад които прозираше почеркът на служители от НСС, които вече заемаха ръководни постове в ДАНС. Това пораждаше допълнително напрежение. Провокираше борба за надмощие и притаяване на информация в оперативните стопанства на дирекции, имащи пряко отношение към проблемите на наркотрафика.

- Как е работата при вас? – запита ме в движение Цветков – Имаш ли вече достатъчно хора?
- Трудно пробиваме, ако трябва да съм искрен… но по-важното е, че ентусиазмът е силно изразен. Вече имаме седем назначени нови служители.
- А бе … аз ще говоря и с председателя Сендов, но и на теб исках да ти кажа, че може би ще се наложи да ползваме услугите ви след около две седмици. Не е сигурно още, но трябва да имате нагласа.
В този миг си помислих за Добринов. Изненадата му щеше да бъде неописуема. Дошло бе време за среща с реалността на събитията.
- Вие, сега на чие подчинение сте? – продължи Цветков.
- В дирекцията на Добринов сме, но за да бъдем приведени в действие е необходима писмената заповед на председателя Петко Сендов.
- Добре, аз ще говоря с него, но те моля да намериш време да дойдеш другата седмица при мен … аз съм на четвъртия етаж. Трябва да помислим как може да се процедира по един наш казус.
Разбрахме се в движение. С Цветков се общуваше леко. Той бе не само началник, но и оперативен с много опит. Винаги беше приятно да се работи с него.
Сега бързахме и двамата. Не исках да задържам асансьора, където търпеливо ме изчакваха трима служители от икономическата дирекция.
Слязох на третия етаж и се отправих направо към кабинета на Николай Младенов. Влязох рязко. Въпреки това, секретарката му се усмихна, вглеждайки се в искрящата ми светлосиня вратовръзка с розови линии, внасящи мекота и свежест в напористия маниер на стресовото ми връхлитане.
- Каква е тази енергия, с която си зареден?… И то в късния следобед, направо да ти завиди човек – с лека умора в гласа запита Ася – Май, нямаш нужда от кафе, а? … Всъщност, ти рядко пиеше кафе, нали?
- Да… да, Ася. В кабинета ли е г-н Младенов? – запитах прибързано, опасно разминавайки се с колега от правната дирекция, който не знам защо носеше огромен букет от рози, поставен старателно в керамична ваза.
- Вътре е. Сега там са Рашко и Ицо, но Младенов каза като дойдеш, да влизаш веднага, защото след половин час пристига делегация и след малко ще трябва да слезе в конферентната зала.
- Да, виждам… розите си заслужават.
Усмихнах се приятно, защото ароматът им създаде в мен чувство на лекота и душевен комфорт. Ася кимна одобрително, с приветливата си усмивка, а аз застанах до кафявата врата и почуках на дървената каса, която единствено не бе покрита с ватиран кожен кожух.
- Да-а – чу се глухо, но стегнато одобрение на Младенов отвътре.
Отворих леко и срещнах игривия поглед на Христо Йотов.
- О-о, Кротале, ела-ела… май си много палав днес, с този розов нюанс… ела, ела да те намачкам…
- Можеш да ми намачкаш само…Гърмящата опашка! – с весела интонация и светещи закачливо очи ме прекъсна Рашко Зайков.
Младенов се засмя и махна с ръка.
- Влизай, влизай, ама кажи на Ася да ти донесе зелена ябълка! … Знам, че кафе няма да искаш.
„Кротал” беше прякор, който Йотов разпространи след завършване на обучението ми в Международната академия по правоохраняване (ILEA), в гр. Розуел, щата Ню Мексико. Пустинният климат и типичното присъствие на емблематични животински видове за тези райони, населявани в миналото от индиански племена, бяха една от причините за спонтанното налагане на този прякор от Христо Йотов. Като главен директор в агенцията, той свързваше особеностите на поведението на кротала с мои действия в разгара на два емблематични оперативни случая, които придобиха популярност в балканското направление, по време на 14-годишната ни съвместната дейност.
Докато пристъпвах към заседателната маса, покрита с плюшена тъмнозелена покривка, Йотов ме оглеждаше изпитателно с нескрито любопитство. С широката си длан галеше етикета на полу-празна бутилка от минерална вода, докосваща любимата му чаша, в която Ася бе наляла следобедна доза силно кафе.
- Кротале-е, къде се губиш? Ти, май ни забрави тука. Долу, на Черковна, да не сте вече друга губерния? – припряно, но свойски, с присъщата му закачливост, се опита да настъпи чувството ми на привързаност към службата за сигурност, Йотов.
Парирах спонтанно провокативната му нагласа, като насочих игривите стрели на намеренията му отново към него:
- Ей-й, оглеждаш ме проницателно, говориш ми за забрава, а милваш с финес и небивала нежност бутилка от минерална вода… Май, имаш някакви асоциации като ме гледаш.., а?
Младенов и Рашко Зайков се разсмяха гласовито, усещайки насочеността на шегата ми. С емоционалната си реакция, наляха директно масло в разгарящия се огън.
- Гледа те и получава… сърбежи – леко, многозначително и със свежо настроение, се включи в словесната закачка Младенов.
- Е , няма такъв еквилибрист на словото като този Кротал … няма! Направо, като го слушам, така ми идва да си излекувам сърбежа, дето ми се е насъбрал, че чак колегите в регионалното звено в Силистра да ни разберат…
Младенов и Зайков продължиха ведрия тон, но усетиха, че Йотов има нужда да излее насъбрало се напрежение. Беше се превърнал в буре с барут. Една искра, попаднала на място в подходящия момент, взривяваше всичко. В дирекцията му бе настъпил пълен хаос от тоталното разместване, продиктувано от структурните промени. Но това не беше само при него.

В ДАНС се разгаряше вътрешна делба, която бе с разностранен характер.

Агентурната работата в линейните направления носи значима информация по линия на контраразузнаването, която в редица случаи надминава по стойност постъпващите данни от икономическите дирекции. Последният временно изпълняващ длъжността директор на НСС бе Иван Дражев. Въпреки очакванията на някои служители, бизнес и политически представители, той не бе назначен за председател на ДАНС. Това постави началото на заключителната борба за надмощие в прокарването на интереси и влияния. Този процес тлееше скрито още във времето, когато директор на НСС бе Анастас Анастасов.
В края на 90-те години, както и в периода 2001-2004г., в голяма част от секторите на икономическия ресор бяха назначени началници с недостатъчно опит и оперативен стаж.
Изискването за минимум 10 години активна дейност като оперативен работник, преди издигането на ръководна длъжност, бе тенденциозно нарушавано, особено в направления, имащи пряко отношение към финансово-икономическата и енергийната сигурност. Сходни процеси се развиваха и при секторите, неутрализиращи престъпления, свързани с производството и разпространението на фалшива валута, борбата с международния наркотрафик, както и с контраразузнавателни линии, противодействащи на разузнавателни служби от страни като Русия, други бивши държави на ОНД, близкия и далечния изток.
Единственото направление, което съхрани традицията за назначаване на началници с не по-малко стаж от 10 години бе балканското. По тази причина разгръщаната дейност там бе на високо професионално ниво. Популярното клише, че трябва да се дава път на младите в сфера като контраразузнаването изисква задълбочена преценка.
Разбира се, че е нужно да се обръща внимание на иновативни млади оперативни работници, които да се развиват и да израстват в кариерата, но контраразузнаването има специфична гъвкава същност, която може да бъде усетена след дългогодишна реална работа и то по истински случаи. При проява на лекомислие и прибързаност, рискът от провал може да бъде 100%-ов.
По време на управлението на НСС от Анастас Анастасов(1997-2001), издигнатият за зам. директор Иван Дражев, който преди това оглавяваше руската линия, успя да уреди свои близки кадри на важни ръководни постове. Голяма част от тях бяха в сферата на икономическата сигурност. Тогава външни и вътрешно-политически интереси поставиха началото на едно неофициално противоборство между балканското и икономическото направление в службата.
Евро-атлантическата ориентация бе исторически еволюционен етап не само в развитието на страната, но и в службата за сигурност. Струва ми се, че това бе отчетено най-добре от Иван Дражев и от подкрепящите го политически кръгове и бизнес среди, които стояха зад гърба му.

По това време, заедно с предани свои служители, той успя да „приватизира” партньорските отношения на НСС с представители на специалните служби в дипломатическите мисии на водещи евро-атлантически държави. Именно в този ресор на международно сътрудничество, целенасочено се създаде изолация на ръководителите и оперативните работници от балканското контраразузнавателно направление.


Тази тенденция се опираше преди всичко на тесногръди амбиции, които се оказаха решаващи в кариерното израстване на мнозина. Решението за доминация в областта на международното сътрудничество бе облечено в подигравателност и ехидно присмиване от страна на оформящия се кръг от служители около Дражев. Според тях, липсваше професионално, а още повече морално обяснение за евентуално допускане на оперативни работници и техни началници, работили по турска или гръцка линия, да общуват с представители на НАТО. Подобно обяснение бе изпразнено от съдържание, но в този момент обслужваше безупречно интересите на икономическия кръг.
По-късно, по време на иракския конфликт, а и в някои други зони на съвместна партньорска дейност, точно агентурно-оперативните възможности на балканското направление, спечелиха респекта и уважението на заинтересовани от работата ни евро-атлантически служби, но това е друга тема.
За онзи първоначален етап на опознаване, най-съобразителен и прозорлив се оказа Иван Дражев. Друг е въпросът, на каква основа той започна да изгражда сътрудничеството с някои от партньорските служби за сигурност.Важното е, че този акт на тотално заграбване на комуникацията с чуждите специални служби, на по-късен етап, осигури възможност на Дражев да дава оценка и информация за дейността на всеки български и чужд гражданин у нас, към който биха могли да проявят интерес някои евро-атлантически представителства. Може само да предполагаме колко принципен и до каква степен е бил контролируем в случаите, когато от него се изисквало да предоставя информация на партньорски служби по линия на международното сътрудничество. Загадъчни ще останат срещите на негови доверени лица с неслучайно избрани търговски представители и служители на чужди посолства.

Ако някой подцени този добре оформил се през годините механизъм за „кадифено” въздействие върху информационното захранване на дипломатическите мисии, би допуснал голяма грешка. Овладяването на подобен център за влияние може да осигури светло бъдеще на всеки бизнесмен или прохождащ политик.
От друга страна, неморалното безпринципно отношение, както и злоупотребата с власт, дава възможност този механизъм на взаимодействие да се използва активно за отстраняване на неудобни, за съсипване на човешки съдби и едновременно с това за значимо материално и финансово облагодетелствуване. Тази тенденция на новото време бе скрито коментирана от оперативни работници в НСС, а по-късно и в ДАНС. Развитието й бе ясно за по-голяма част от ръководните служители на балканското направление. Сред тях бяха и зам. председателят Николай Младенов, Рашко Зайков и Христо Йотов.


В началото, проявлението на оформящия се процес бе подценявано. Години по-късно, когато новосъздадената ДАНС бе целенасочено атакувана, за да не постигне очакваните от всички резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, се усети силата на „кадифения” механизъм. Той работи безупречно в условия на системна и последователна медийна поддръжка.
Докато самоотвержени контраразузнавачи от балканското направление разгръщаха оперативни игри за неутрализиране на чужди недобронамерени към България действия, в това число и в сферата на борбата с тероризма, други служители от икономическите дирекции работиха активно в овладяването на каналите за международно сътрудничество.
Несъмнено, защитата на националната сигурност налагаше приоритетно да се работи в тази посока, но някои прозорливи служители бързо усетиха щастливата възможност, която им се отваряше. Възможност, осветяваща пътя им към кариерно израстване и безпринципно, но скрито заиграване с власт, щедра на тихи ласки върху финансов разкош.
И така, изолираните идеалисти от балканското направление трябваше да мобилизират оперативните си възможности, за да зареждат своевременно държавното ръководство с необходимата информация по определени процеси и заплахи, надвисващи над Балканите.

Други служители, усетили нежната струя в грубия полъх на времето, сформираха кръг, почиващ на лични амбиции и користни цели. Част от тях имаха женствен нюанс в поведението си, предизвикващ шеговити съмнения за хомосексуална толерантност. Пред алчността има едно качество, което винаги ни кара да се съмняваме в мъжеството и това е продажността. В тази връзка, тези служители игриво бяха категоризирани от мъжете в НСС като „Тайфуни с нежни имена”.

В този период, в западните ни съседни държави се развиваха бурни събития. Кризисната ситуация бе мобилизирала всички специални служби в Европа. Нашето Балканско направление работеше на максимални обороти. В тази обстановка, Дражев и избрани от него кадри монополизираха отношенията с представители на евро-атлантическите служби. Тези отношения, с течение на времето, претърпяха значими изменения, в които границата между професионалното и личното бе твърде размита. Тук се крие обяснението за развилите се събития след отстраняването на Дражев от ДАНС…
Сигурен съм, че партньорските отношения на НСС, а по-късно и на ДАНС, с евро-атлантическите структури винаги са били на високо ниво. Това е всеобща професионална отговорност, която всички приехме с чисто сърце. Но тези отношения категорично не могат да зависят от един служител, когато има политическа воля за пълноценно сътрудничество, та дори и този служител да се казва Иван Дражев. Манипулациите в тази сфера бяха изключително настъпателни и доведоха до разочарованието на много стойностни служители, напуснали ДАНС през 2009г.
Проблемите на Младенов, Зайков и Йотов бяха свързани с дейността на агенти от секторите им на дейност, които даваха информация за извършвани престъпни деяния по линия на наркотрафика и контрабандата на стоки.

Тези данни, в немалко случаи, разкриваха недопустимо влизане в нерегламентирани отношения на служители от икономическите дирекции на НСС и техни агентурни източници. Тази мръсна надпревара, в ловенето на подобна информация, не бе спирала от времето на демократичните промени до наши дни.

Така в службата за сигурност се обособи едно силно лоби, което гравитираше около икономическия ресор, контролиран дълги години от зам. председателя Иван Дражев и негови приближени кадри. Това лоби насочваше ударите си към всеки „чужд” и „недобронамерен служител”, който би могъл да навлезе в периметъра на окупираната дейност от „Тайфуните”. А тя не беше никак малка. Освен в икономическите направления, банковата сигурност, енергетиката и оръжейния бизнес, те бушуваха в процедурите по придобиване на българско гражданство, временно и постоянно пребиваване на чужди граждани.
Ключова област с много неизвестни по отношение на ефективността на действията им бе контраразузнавателното обезпечаване на Руската линия и бившите страни от ОНД. Това бе окупирана от тях територия, която винаги е предизвиквала усмивката ми. Не защото исках да се съмнявам в професионализма им, а защото бях убеден в интересите им. Конфуций е казал: „Възвишеният човек е посветен на дълга. Низшият човек е посветен на изгодата”. След всичко, което се случи през годините аз не смятам, че „Тайфуните” са верни на дълга.

За директор на структурата, която обезпечава Русия в ДАНС , бе назначен един бивш агент на ДС. Ще спестя псевдонима му, въпреки че е официално оповестен. На някои от деянията на Гого Великов, известен с прозвищата „Мангустата” и „Мармалада”, ще се спра по-задълбочено в следващите страници.
По-важното е да усетим метаморфозата, през която може да премине една личност в името на изгодата, подритвайки не само професионалното, но и човешкото в себе си. Бих допълнил, че думи като почтеност и чест са изпразнени от съдържание, когато сърцата ни са завити във финикийски знаци, когато сме готови да продадем не само държавата ни, но и собствената си майка, за да спечелим доверието на чуждестранни партньори, които ще ни въведат във вихъра на просперитета. Такава бе философията на „Тайфуните”.


Важно за осигуряване спокойствието на такъв кръг е да има задължителна подкрепа от ресора, обезпечаващ вътрешната сигурност в агенцията, както и борбата с корупцията.

Подсигуряването от пробив в тази област на НСС, а и по-късно в ДАНС, бе гласувано от Дражев на Власко Писанчев, известен с прозвището „Хер Флик”. Когато някой от по-близките негови съратници му задаваше въпроса „Какво правиш?”, отговорът му беше: – Каквото ми кажат…

Имаше периоди, в които комичната му същност бе обута в бели чорапи, дори и когато носеше тъмни костюми. За съжаление тези бели чорапи не можеха да облекат черните дяволи на послушната му продажност, обсебила душата му.
С други думи, ако искаш да организираш крупен монопол за натрупване на значимо материално-финансово състояние, под шапката на службата за сигурност, трябва да изградиш солидна мрежа на контрол. Няма да е пресилено ако се каже, че трябва да се сформира изкривено проявление на ДС във функциониращата демократична служба за сигурност. Този аватар на ДС при всички случаи ще разгърне пипалата си във финансово-икономическата и в политическата сфера. А ако в прегръдката му бъде стегната и съдебната система, може да кажем, че демокрацията ни ще се превърне в любимата и единствена компаньонка вече не на „тайфуните”, а на „Диктатурата с нежни имена”.

Такова вътрешно обсебване в системата за сигурност, може да осигури на ключовите играчи дълги години на бляскаво развитие и охолен живот. Това е своеобразна мафиотска организация от източноевропейски тип, която може да работи много ефективно в малка страна като България.

Важен фронт, който на всяка цена трябва да бъде спечелен, в това число с хитри манипулации, откровени измами и предателство, е активната поддръжка на партньорските евро-атлантически служби или поне на изявени техни представители. Без намирането на подходящата форма на подкрепа от ключови дипломатически мисии, дейността на подобна организирана структура е обречена на гибел.

Този фронт вече бе отвоюван и окупиран от Иван Дражев и близкото му обкръжение.


Един от известните стихове от „Дао дъ дзин” ни напомня, че онова, което добиваме, създава повече проблеми от онова, което губим, и че когато сме удовлетворени, никога няма да бъдем разочаровани.
Иван Дражев и приближените му имаха „ценна” придобивка, но за съжаление моето лично убеждение е, че те никога не биха могли да бъдат удовлетворени. Не защото бяха обладани от мантрата на „Его”-то, която е : – „ОЩЕ!…ОЩЕ!…ОЩЕ!”, а поради факта, че за да прегърнат тази „придобивка” бяха лишили душевността си от най-ценното качество за правоохраняването, което е почтеността.
Преследването и стремежът към подобна „придобивка”, както и мисълта за загубата й, са източник на тревожност, която от своя страна мобилизира енергията на амбицията. За голямо тяхно съжаление, тази мобилизирана енергия не може да задоволи нуждата на душата от смисъл.
Казват, че истинската същност на самурая, на рицаря, на защитника на закона и справедливостта, винаги се пита : – Как мога да служа? От друга страна, нагласата на егото е да нашепва непрестанно : „ Дай ми, дай ми, дай ми!”
Когато сме настроени на гласа на егото, вселената ни осигурява преживявания, които отговарят на енергията „Дай ми!”. Тази енергия поражда натиск, тревожност и стрес…”

Веселина Томова
Откъс от книгата й, подготвяна за печат „Хвани ме за кобура”






Име:

Коментар:



Моля попълнете капча кода по-долу
captcha

Меню