Общество

19 January 2015

Прегледана: 759 пъти

Сценарият, написан от Вселената, е лишен от фалша на нашето съществуване



Добрутро! Днес пак изпреварих слънцето. Цяла вечер ми се върти в главата международното положение... Не ми излиза от акъла. Даже взех да сънувам, че ме мобилизират. Не от страх, а от огромен гняв! Гняв, защото нямаме нищо международно, обаче сме на положение или разположение - в зависимост от състоянието на духа...
Не ми излиза от главата и нашето си - национално положение... Правителствени кражби, убийства... И се чудя, дали не са по-прости нещата, отколкото несъзнателно им придаваме значение? Ами ако имахме съвестно и работещо следствие, прокуратура, съд??? Дали можеха да се избегнат тези зверски посегателства срещу личността? Ако убитите през тези последни месеци бяха разследвани овреме и се установи какъв им е жизненият стандарт, с кой се срещат, има ли жалби срещу тях, къде се вписват в социалната йерархия, дали нямаше да избегнем тази касапница? Дали след като са контролирани и "заплашени" от съответните органи, някои от тези покойници нямаше да е прескочил границата на нерегламентираните отношения и потънал в дебрите на сивото съществуване? Дали с този контрол от страна на "справедливите" институции нямаше да е осъществена своеобразна превенция? Дали ако медии, институции, а и роднини и близки, и всички ние имахме съвестта да бъдем откровени, самокритични и малко по-смели, нямаше да предотвратим всичко това? Аз си мисля, че ДА - можеше да се избегне! Че НИЕ сме Държавата, обществото, следователно сме и институциите. И всички имаме частичка ВИНА! И че всичко това е една малка част от СПРАВЕДЛИВОСТТА, която ние с лекота подминаваме и която остава неизказана, и заседнала в гърлото като граната...
И в повечето случаи не мисля, че драматичният финал е заради любовни чувства. Да, любовта е велика сила! Наистина може да погуби душевността, самото чувството, ако щете, желанието за адекватна оценка, но не и физическото съществуване, освен ако не изпаднем в умопомрачително отчаяние. Не вярвам в намесата на любовта по този начин. По-скоро любов към определен начин на живот. Любов... Към парите...
Слънцето предприе неизбежното си небесно пътуване. И играе своята справедлива роля... Роля, която ние трудно бихме изиграли, защото е истинска. Защото сценарият, написан от вселената, е лишен от фалша на нашето съществуване...

Александър Колев






Име:

Коментар:



Моля попълнете капча кода по-долу
captcha

Меню