Политика

07 December 2014

Прегледана: 462 пъти

Целта на Борисов чрез Христо Иванов – тотално овладяване на съдебната власт



Как гущерът си реже опашката или за пренареждането в Темида
В събота премиерът Борисов и правосъдният министър Иванов излязоха с остра позиция по повод разкритието на френския посланик в София за това как с помощта на съдия от Софийския градски съд може да бъде отнета фирма, дори на чужди инвеститори.

В съобщението на правителствената информационна служба има два ключови момента, които несъмнено отварят нова страница в отношенията между новите управляващите и съдебната власт.
С изявлението, че законодателната власт, т.е. Народното събрание „се налага да прецизира своята отговорност за актуалното състояние на управлението на съдебната власт“, Борисов и Иванов поставят началото на края на настоящия Висш съдебен съвет. Двамата отправят и безпрецедентен ултиматум и към главния прокурор Сотир Цацаров, с думите „ако в конкретния случаи като този ВСС и прокуратурата не реагират бързо и решително, така че да разсеят всякакви съмнения за търпимост към некомпетентност или криминализиране на органи на съдебна власт…“
Какво се крие зад тази позиция и дали острата реакция на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан и очакваната следващата седмица мониторингова мисия на Европейската комисия не са само повод за пълно пренареждане на водещите фактори в съдебната система.
Завидни са уменията на Борисов да се отървава от неудобните и ненужните му доскорошни партньори. Вече близо 15 години всеки, който в един момент се окаже заплаха за имиджа на Бойко Борисов, незабавно се е разделял с него. Така беше в МВР, така беше и в Столична община, както и през първия мандат на Борисов, дори и когато ГЕРБ бе в опозиция, така ще бъде и при втория мандат, а и занапред. И в тази ситуация Борисов е в ролята на гущера, който си реже опашката, за да продължи, без да понася негативните последици от настоящото състояние на съдебната система.
Така в забрава ще попадне дори фактът, че настоящият състав на ВСС е избран през 2012 г., т.е. 11-те представители на парламента са плод на договорка между мнозинството в 41-то Народно събрание, когато ГЕРБ и ДПС имаха прекрасно сътрудничество що се отнася до интересите в съдебната власт. Точно същият Висш съдебен съвет избра и настоящия главен прокурор Сотир Цацаров. „Не се смей, ти си го избра…“. Тази фраза, визираща избирането на Цацаров, изречена от бившия градски прокурор на София Николай Кокинов към Бойко Борисов в собствения му дом в Банкя, е пряко доказателство за отговорността на лидера на ГЕРБ за допуснатите грешки в опитите на изпълнителната и законодателната власт да ръководи съдебната в периода 2009-2013 г. Последвалите разкрития за срещи на Делян Пеевски и Сотир Цацаров в кабинета на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов също са доказателства за задкулисието превърнало България в пример за липса на върховенство на закона в ЕС.
Що се отнася до състоянието на Софийския градски съд и наличието на „гнили ябълки“ сред съдиите в него, както френския дипломат деликатно нарече обгърнатите от съмнения за корупция магистратите, то трябва да се припомни, че административен ръководител на ключовата съдебна инстанция е Владимира Янева. Нито Янева, нито лидерът на депутатите на ГЕРБ Цветан Цветанов някога са крили, че са семейни приятели. Друг е въпросът, че при избирането на Владимира Янева за председател на СГС настоящият правосъден министър Христо Иванов бе сред малцината, които се противопоставяха, но тогава ГЕРБ нямаше интерес да слуша неправителствения сектор.
Днес обаче думата на Цветанов се чува все по-тихо, а очевидно и той е готов да загърби приятелството си със съдийската началничка, в името на бъдещето си в ГЕРБ. Още повече, че Цветанов завинаги ще търпи негативите от атаките, които отправяше срещу бившата председателка на Съюза на съдиите в България, Мирослава Тодорова, чийто съидейник днес е правосъден министър.
Още едно събитие от последната седмица показва, че Борисов отдавна е изгубил доверие към главния прокурор. Фактът, че бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков в първия мандат на ГЕРБ и единствен подсъдим по делото за бюлетините в печатницата в Костинброд, е назначен като съветник на премиера, е повече от явна демонстрация, че Борисов смята действията на прокуратурата за провокация срещу себе си. Връщането на Желязков в МС, още преди делото срещу него да е приключило е повече от провокативен отговор към Цацаров.
Възможно е още в следващите дни – мнозинството да си разпредели ролите и да се стигне до искане за разформироване на състава на настоящия Висш съдебен съвет. Поводи за това има достатъчно, нужно е само да бъдат изброени в поредица от политически декларации. Депутатите от Реформаторския блок ще се заемат с искане смяната на главния прокурор Сотир Цацаров. Не е изключено от Патриотичния фронт да изиграят сценария, че ще прекратят подкрепата си, ако не се разпусне ВСС. В името на стабилността от ГЕРБ, от РБ и от АБВ ще ги подкрепя. Тук колегите им от АБВ дори могат да бъдат още по-радикални. Дясната ръка на Георги Първанов – Румен Петков многократно е призовавал дори за арест на Цацаров. От ГЕРБ ще са най-обрани, за да не будят съмнение, че го правят, заради делата на председателя на парламентарната им група Цветан Цветанов.
„Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“. Тези думи на Борисов, казани пред Медиапул, преди по-малко от година, са повече от актуални днес. По всичко изглежда, в лицето на правосъдния министър Христо Иванов, лидерът на ГЕРБ е намерил идеалното оръжие, което ще му е нужно, за да може да овладее изцяло съдебната система и изтласка от нея сочените за близки до ДПС висши магистрати и кадровици във ВСС. От своя страна Иванов, който никога не е крил, че представлява интересите на Съюза на съдиите и на икономическия кръг около президента Росен Плевнелиев, няма нищо против да е този, който ще свърши „мръсната“ работа.
Борисов и Иванов, които само преди две години са били на диаметрално противоположни позиции по отношение на съдебната система, днес са в един отбор, преживели взаимен катарзис. Целта им е ясна – пренареждане на фигурите и тотално овладяване на съдебната власт. Това обаче обрича на неуспех широко прокламираната „съдебна реформа“, защото все повече прозира, че тя основно цели подмяна на „гнилите ябълки“, с нова реколта, която ще изпълнява услуги, но на новите овощари. Проблемът идва от това, че Бойко Борисов и Христо Иванов днес са съюзници в битката за овладяване на съдебната власт, но и двамата ясно си дават сметка, че ако успеят в това си начинание, то неминуемо пътищата им отново ще се разминат.
Съдебната реформа все повече се превръща в „разлайване на кучетата на Темида“, защото вместо реални действия, скоро ще станем свидетели как на мястото на отрязаната опашка, ще се появи нова. С тази разлика, че тези, които доскоро се бориха срещу задкулисието и кадруването на бели покривки в съдебната система, ще са станали част от него и вече няма да имат нищо против белите покривки около които се решават съдебните дела и назначенията.

Агенция БГНЕС






Име:

Коментар:



Моля попълнете капча кода по-долу
captcha

Меню